Вратата на Абадон

Ако имаше друга част от нея, онази старата Клариса, която все още не бе напълно променена и бе на различно мнение, тя бе достатъчно дребна, за да я пренебрегне.

Разбира се, беше напълно възможно те всички да са вече мъртви. Катастрофата навярно ги е ударила също толкова силно, колкото и „Принц Томас“ или който и да било от корабите. Екипажът на Холдън можеше вече да е само купчина студена плът, очакваща я да се появи на борда и да разпали погребалната клада. В това, помисли си тя, също имаше някаква скрита красота. Мелба претичваше по корпусите на корабите и скачаше от един на друг като импулс, пресичащ синапс. Като лоша идея, възникнала в масивен, озарен от лунна светлина ум.

Въздухът в скафандъра миришеше на стара пластмаса и на собствената ѝ пот. Сблъсъкът на магнитите обувки с корпусите се предаваше като вибрация нагоре по краката, следван малко след това от придърпването при отскока. След по-малко от час пред нея изплува и започна да се увеличава призрачният образ на „Росинант“.

Познаваше кораба като дланта си. Беше изучавала разположението му седмици наред. Марсианска корвета, първоначално назначена за ескорт на обречения „Донагър“. Входните точки бяха въздушният шлюз зад мостика, задните врати на хангара и сервизният коридор, който преминаваше под реактора. Ако реакторът все още работеше, този коридор щеше да е затворен. Програмата за контрол на предния шлюз със сигурност е била променена, след като корабът е попаднал в ръцете на Холдън. Само глупак не би сменил настройките, а Мелба отказваше да повярва, че баща ѝ е бил съсипан от глупак. Според архивите за техническо обслужване и ремонт вратите на товарния хангар са били разбивани и ремонтирани. Ремонтите винаги водеха до отслабване на първоначалната структура. Така че не беше трудно да направи избор.

Хангарът бе в далечния край на кораба, скрит в сянка от корпуса на „Росинант“. Мелба пристъпи в затъмнената зона и неволно потрепери, сякаш би могла да усети някаква промяна в температурата. Тя прикрепи механобота за корпуса и го сглоби за работа на светлините на скафандъра. Механоботът имаше жълтеникавия цвят на прясно откъснат лимон. Предупрежденията, изписани отгоре му в три цвята, го караха да прилича на Розетския камък. Почувства някаква странна привързаност към машината, докато я закопчаваше на гърба си и пъхаше ръцете си в манипулаторните ръкавици. Механоботът не бе конструиран за бойни действия, но би могъл да се използва и в битка. Което го правеше еднакъв с нея.

Тя запали горелката и лицевото стъкло на скафандъра потъмня. Искри и дребни астероиди от разтопен метал се разхвърчаха в мрака наоколо. Мястото, където вратите на хангара са били огънати и сетне изправяни и ремонтирани, почти не си личеше. Ако не знаеше къде точно да го търси, никога нямаше да го открие. Зачуди се дали вече знаят, че е тук. Представи си ги, приведени пред мониторите, с разширени от ужас очи, докато тя копае в обшивката на „Росинант“. Изведнъж осъзна, че тихичко си напява — късчета от популярни песни и празнични мелодии, каквото ѝ идваше на ум. Разпокъсани текстове и мелодии се смесваха с бръмченето от вибрациите на горелката.