Вратата на Абадон

Масивното обратно ускорение бе сполетяло едновременно всички кораби, забавяйки ги за по-малко от пет секунди от предишната скорост до едва осезаемо дрейфуване. Ако бе станало внезапно, почти никой нямаше да оцелее. Дори с това относително забавяне на спирачния режим броят на пострадалите беше висок. Хората по работните места, тези, които бяха закопчани в противоускорителните кресла, бяха понесли натоварването добре. Но всички онези, които са били в коридорите или по масите в столовата, бяха загинали на място. Данните досега бяха за над двеста убити и два пъти повече ранени. Три марсиански кораба, летели доста по-бързо от „Бегемот“, засега не отговаряха на запитванията. Големите земни кораби докладваха за тежки загуби и поражения.

И за да се влошат още повече нещата, радио– и лазерните сигнали назад през Пръстена бяха изкривени до такава степен, че правеха връзката почти невъзможна. Не че това имаше значение. Бавната зона — по дяволите, ето че и той вече я наричаше така — полагаше всякакви усилия, за да им напомня колко големи са разстоянията в космоса. При скоростта, която сега им беше позволена, връщането назад през Пръстена щеше да отнеме почти толкова време, колкото пътуването до тук от Пояса. Месеци, при това със совалките. Всички кораби щяха да останат пленници на това място.

Не можеха да разчитат на никого другиго, освен на себе си.

Станцията бавно ги притегляше към орбитата, в която се бе оформил пояс от отломки и други летателни съдове, и нямаше никакъв начин да променят този курс. Не можеха нито да ускоряват, нито да спират. На нито един от корабите нямаше тяга и това влошаваше допълнително медицинските проблеми, тъй като в безтегловност травмите имаха бърза тенденция към влошаване. Енергосистемата на „Бегемот“, вече повредена и отслабена от изстрелването на торпедото, бе продължила да страда от каскада поредни аварии. Групата на Сам обикаляше из кораба и се опитваше да възстанови повредените връзки или да прокара нови, където това бе възможно. Един от земните кораби едва не бе изгубил обшивката на термоядрения си реактор, което бе довело до автоматично изключване на енергоподаването. Животът там сега продължаваше на резервни акумулатори. Марсианските флотски кораби може би бяха по-добре или по-зле, ала командирите им не споделяха информация.