Вратата на Абадон

— Добре — рече Бика. Общият шум от тревожни сигнали и гласове сега му се струваше като непроницаема тишина.

— Какви са вашите препоръки?

— Медицинска кома — отвърна без колебание жената. — Бихме могли да забавим процесите в организма ви. Да ви стабилизираме, докато успеем да се евакуираме.

Бика затвори очи и изтика сълзите навън. Трябваше само да каже „да“ и тогава проблемът щеше да е на други. Всичко ще изчезне и когато се събуди, ще са под тяга и тялото му ще се възстановява. Или изобщо няма да се събуди. Моментът отмина. Не всичко бе изгубено.

— Благодаря ви за препоръката — каза той. — Сам, а сега искам да чуя доклада за щетите.

— Моля те, не го прави — втренчи в него очи Сам. — Знаеш какво става, когато някоя от мрежите ми израсте наново не както трябва. Изгарям я и започвам отначало. Това е биология. Не можем да ти изтръгнем кабелите и да те рестартираме. Нито пък ти ще надмогнеш травмите с прекомерна мъжественост.

— Това ли правя според теб? — попита той и за миг прозвуча като стария Бик.

— Говоря сериозно — продължи Сам. — Не ме интересува какво си обещал на Фред Джонсън и колко корав смяташ, че си. Искам да си голямо момче, да си изпиеш горчивите лекарства и да се оправиш. Ясно ли е?

Тя очевидно бе на ръба да се разплаче. Лицето ѝ бе потъмняло от прилива на кръв. Вероятно мнозина от екипа ѝ бяха загинали. Хора, които е познавала от години. Може би през целия си живот. Хора, с които е работила всеки ден. Едва сега, с кристална яснота, която можеше да се равнява на духовно прозрение, той видя дълбочината на нейната мъка и почувства как тя отеква в него. Представи си, че същото е с много други хора. Всички на корабите имаха тежко ранени или мъртви приятели. А когато хората скърбят, те вършат неща, които не биха направили на трезв ум.

— Сам, погледни къде сме — заговори той. — Помисли си какво правим тук. Някои неща никога вече няма да се върнат към нормалното. — Сам избърса очите си с ръкав, а Бика се обърна към лекарката. — Разбирам и уважавам мнението ви на специалист, но не мога да го приема в момента. След като корабът и екипажът бъдат изведени от непосредствена опасност, можем да го обсъдим повторно, но дотогава за мен е по-важно да продължа да изпълнявам дълга си. Можете ли да ми помогнете да съм в кондиция — доколкото това е възможно.

— За известно време ще мога — отвърна докторката. — Но по-късно ще се наложи да си платите за това.

— Благодаря ви — каза Бика с топъл и прочувствен глас. — А сега, главен инженер Розенберг, нека чуем доклада за щетите.