Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
— Измисли ред, по който да преминем — Джарлаксъл подкани рейнджъра. — Моят приятел естествено ще мине пръв, след като закача въжето, но трябва да закараме друг войн на върха на кулата колкото се може по-бързо. А тя ще има нужда от помощ — добави и кимна към Арраян. — Мога да го направя с левитацията си, а приятелят ми може би има нещо, с което да помогне…
Той погледна към Ентрери, който се намръщи, но започна да рови из голямата си торба. Измъкна приспособление с каиши и куки, което приличаше на оглавник за много голям кон и небрежно го подхвърли на мрачния елф.
Джарлаксъл бързо го разплете и го вдигна пред себе си, показвайки на останалите, че е нещо като сбруя, известна като „къщоразбивача“ — за всеки, запознат с методите на градските крадци.
— Стига приказки — подкани го Елъри и кимна на север към редицата гаргойли, висящи от външната страна на стената.
— Силно хвърляне, добро ми джудже — каза Джарлаксъл на Атрогейт, който се засили към него с отворени обятия.
— Когато мина покрай теб — обясни бързо Джарлаксъл преди джуджето да го засили от стената, при това най-вероятно в грешната посока! Постави Атрогейт на вътрешния ръб на върха на кулата, после се отдалечи под директен ъгъл от далечната кула. — Действай бързо — подкани Ентрери.
— Закрепи го добре — отвърна убиецът.
Джарлаксъл кимна и се затича бързо. Скочи и призова силата на омагьосаната емблема, символ, който приличаше на знака на Дома Баенре, за да се възползва от магическата левитация, която го повдигна още по-високо над земята. Атрогейт го сграбчи за колана и го засили към кулата. Благодарение на невероятната сила на джуджето мрачният елф се понесе надалече от останалите.
Джарлаксъл продължи да се издига нагоре, докато се отдалечаваше от стената.
На половината разстояние до кулата вече се бе издигнал по-високо от най-високата й точка. Все така се приближаваше, но скоростта му намаляваше сериозно.
Силата на левитацията можеше да го вдига само нагоре, така че щом инерцията от краткия му пробег и хвърлянето от Атрогейт се изчерпа, все още му оставаха около двадесет стъпки до кулата. Въпреки това се намираше над нея и започна да върти куката на края на едната си ръка.
— Гаргойли около върха — провикна се към Ентрери, който беше готов да се покатери по другия край на въжето. — Не реагират на присъствието ми и вероятно няма да реагират и на твоето, докато не стъпиш на камъните.
— Чудесно — промърмори Ентрери под носа си.
Задържа лицето си решително и стоическо, а дишането равномерно, но бе нападнат от видения за гаргойли, които отиват и скъсват куката, а после го оставят да падне насред двора. Или пък просто щяха да го нападнат, докато виси безпомощно от въжето.
— Бързо изтегли резерва — каза Ентрери на Атрогейт, щом Джарлаксъл запрати куката.
В мига щом куката се удари зад покритата с подобни зъбери стена на основната кула, джуджето започна да тегли резерва на въжето, опъвайки нишката, и да го намотава здраво около каменната стена.
Ентрери скочи от стената към въжето. Уви краката си върху него и започна да се изтласква с плавни яростни движения. Движеше се с ръце по въжето, извивайки тялото си, после развивайки го в перфектен синхрон при това толкова бързо, че на останалите им изглеждаше сякаш се спуска надолу, а не се катери нагоре.
Скоро се приближи до покрива на централната кула.
Когато го направи, освободи краката си и се обърна, разлюлявайки се, за да набере инерция. Изви гръбнак, за да се засили, люлеейки се напред-назад и се пусна, когато се изви под идеалната траектория. Превъртя се насред полет, измъкна оръжията си и се приземи стабилно на крака — точно когато един гаргойл се хвърли насреща му.
Създанието получи разсичащ удар с меч през лицето, последван от бързо мушване в гърлото. Ентрери последва падащото същество, скачайки от стената на покрива навреме, за да посрещне атаката на втори гаргойл.
— Хайде, полугрознико — каза на Олгерхан Атрогейт, който вече бе навлякъл къщоразбиваческата сбруя.
Преди войнът полуорк да успее да отговори, джуджето скочи на върха на стената, сграбчи го за задната страна на колана и се метна навън, закачайки сбруята на въжето. С невероятна сила Атрогейт с лекота задържа Олгерхан с една ръка, докато с другата сграбчваше въжето и се набираше, сграбчваше и се набираше, изтегляйки го през пропастта Олгерхан запротестира и се развъртя в опит да сграбчи ръката на джуджето за опора.