Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Умората му изведнъж изчезна. Той стисна здраво снежната топка. Краката му запротестираха, когато тръгна да се измъква от храсталака. Сери се прицели и още докато топката летеше във въздуха, побърза да се скрие в живия плет. До ушите му достигна глух удар в стъкло. Сърцето му ликуващо запя, когато лицето на Сония отново се появи на прозореца. Тя се взря в полепналия по стъклото сняг и отново погледна към градината.
Сери огледа останалите прозорци, но не видя никого. Подаде се леко от храсталака и видя как очите на Сония се разширяват от изненада, а после на лицето й грейва широка усмивка.
Той махна с ръка и й зададе въпрос с жестове. Тя отговори с „да”. Не е била наранена. Той въздъхна облекчено.
Жестовият език на Крадците беше ограничен до елементарни изрази като „готов?”, „сега”, „чакай”, „махай се оттук” и обичайните „да” и „не”. Нямаше знаци за: „Идвам да те спася. Заключен ли е прозорецът?” Той посочи към себе си, след това изобрази катерене по стената и отваряне на прозорец. После посочи Сония, отново себе си и завърши представлението със знака „махай се оттук”.
Тя му показа „чакай”, после посочи себе си, направи знака „махай се оттук” и поклати отрицателно глава.
Той се намръщи. Макар Сония да познаваше жестовия език на Крадците по-добре от повечето обитатели, тя изобщо не можеше да се мери с познанията на Сери. Напълно възможно бе да му казва, че не й позволяват да излиза или че не иска да излезе точно сега, или че иска от него да се върне по-късно същата нощ. Той се почеса озадачено по тила и й сигнализира „махай се оттук” и „сега”.
Сония поклати глава, после вниманието й беше привлечено от нещо вляво от него и очите й се разшириха. Тя се отдръпна леко назад и започна трескаво да повтаря сигнала „махай се оттук”. Сери се наведе и се шмугна в храсталака, надявайки се, че воят на вятъра ще заглуши шумоленето на клоните.
Не се чуваха никакви стъпки и той започна да се чуди какво ли я е уплашило, но в този миг по кожата му се плъзна топъл въздух и косъмчетата на врата му настръхнаха.
– Излез – дочу се от неприятна близост нечий вежлив глас. – Знам, че си там.
Сери се вгледа между клонките на храсталака и на една ръка разстояние забеляза меките гънки на магьосническа мантия. Между клоните се промуши нечия ръка. С разтуптяно сърце младежът се провря между клонаците и се притисна до стената. Магьосникът веднага се изправи. Осъзнавайки, че ще бъде видим за всички, Сери се стрелна покрай сградата и хукна към гората.
Нещо го удари в гърба и той падна по лице в снега. Някаква тежест го притискаше към земята толкова силно, че той едва дишаше и студеният сняг изгаряше лицето му. Чу приближаващи се стъпки и почувства нарастваща паника.
„Спокойно. Стой спокойно – каза си той. – Никога не си чувал, че убиват нарушителите... От друга страна пък никога не си чувал, че са намирали нарушители...”
Натискът леко отслабна. Сери се надигна на колене и усети как някой го хваща здраво за ръката. Човекът го изправи на крака и го повлече през храстите към пътеката.
Сери вдигна глава и се вцепени, разпознавайки магьосника.
Мъжът присви очи.
– Изглеждаш ми познат... Ах, да, спомням си. Мърлявият обитател, който се опита да ме удари. – Той погледна към прозореца на Сония и се ухили. – Значи Сония си има обожател. Колко мило.
Той изгледа замислено Сери и очите му проблеснаха.
– Какво да те правя сега? Предполагам, че нарушителите първо ги разпитват, а след това ги извеждат от Гилдията. По-добре да започваме веднага.
Сери се опитваше да се измъкне, докато магьосникът го водеше по пътеката към Университета. Слабите му ръце се оказаха изненадващо силни.
– Пусни ме! – извика Сери.
Магьосникът въздъхна.
– Ако продължаваш така да извиваш ръката ми, ще бъда принуден да използвам не само физическа сила, за да те удържа. Моля те да проявиш благоразумие. И аз като теб с нетърпение очаквам това да приключи.
– Къде ме водиш?
– Като за начало по-далеч от този шумен вятър. – Те стигнаха до края на жилищната сграда на магьосниците и продължиха към Университета.
– Лорд Фергън.
Магьосникът спря и погледна през рамо. Приближаваха го две фигури, облечени с мантии. Сери усети как мъжът се напрегна, но не беше сигурен дали трябва да благодари или да се тревожи от появата на новодошлите. Очевидно Фергън въобще не беше във възторг от намесата им.
– Разпоредителю – каза Фергън. – Какъв късмет! Тъкмо възнамерявах да ви се обадя. Открих един нарушител. Изглежда, се опитваше да се добере до момичето от копторите.