![Брегът на светулките [calibre 1.39.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/9/bregt-na-svetulkite-calibre-1-39-0-download.jpg)
Брегът на светулките [calibre 1.39.0]
- Автор: Райс Луанн
- Язык: болгарский
- Год: 777
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Брегът на светулките [calibre 1.39.0]». Краткое содержание книги:
Беше бавен и съсредоточен. Тя извика при допира на езика му до слабините й. Зърната на гърдите й се напрегнаха. Изви гръб, за да му покаже, че копнее да бъде докосната по гърдите, накрая посегна и придърпа ръката му към тях. Загрубелите му пръсти погалиха върховете на зърната й и цялото й същество се разтърси от сладостна тръпка. Каролайн настойчиво притисна главата му към корема си и повдигна бедра, за да посрещне езика му. Сякаш целият свят избухна и се пръсна пред очите й на червени и сини звезди. От гърдите й се откъсна стон.
Джо се плъзна нагоре и напрегнатото му от желание тяло се притисна жадно към нейното. Проникна в нея толкова леко, като вълна, галеща скалите на брега. Възбудата й нямаше граници, неговата — също. Джо простена отново. Каролайн не беше предполагала, че в един стон могат да бъдат събрани такава любов, такъв копнеж и такова желание. Не беше чувала нищо подобно преди.
Вкопчиха се един в друг. Кръвта бучеше в главата й. Телата им се движеха в ритъм — потни и пламнали. Тя обви крака около кръста му и се притисна с все сила към него, пое го надълбоко, чувствайки връзката, която винаги беше съществувала помежду им и която в действителност никога не беше прекъсвала.
— Каролайн — промълви Джо, — обичам те.
— И аз — отвърна тя и очите й потънаха в неговите. — Обичам те.
Докосна лицето му. Плашеше се от силата на чувствата си. Хората не бяха устроени да се задълбочават толкова. За пръв път в живота си изпитваше подобно нещо. Беше имала физически връзки с мъже, но не беше позволявала на емоциите си да се отприщят. Сега двамата с Джо си бяха казали «Обичам те» и не се преструваха.
— Джо — промълви, без да откъсва очи от неговите, разтърсена от случващото се между тях.
— Знам — кимна той и й се усмихна. Кожата му лъщеше от пот, очите му блестяха.
Искаше да го попита какво знае, искаше да го накара да й каже. Да произнесе точните думи, да назове мига, да изрази гласно нейните мисли. Само че той не можеше да го направи — единствено тя беше в състояние да го стори в този момент. Чувството беше обхванало душата й от деня, в който беше изпратила първото си писмо до Джо. Тогава той означаваше всичко за нея и тя беше запазила тази своя обич към него през целия си живот.
— Виж — каза и посочи към нощното шкафче.
Джо се облегна на лакът и проследи движението на ръката й. Там в редицата от поставени в рамки снимки стоеше и неговата детска снимка.
— Още тогава знаех, че те обичам — призна тя.
— Не мога да си обясня защо. Толкова усложних нещата.
— Аз също — отвърна Каролайн, мислейки за упреците, които й беше отправила Скай на плажа. — Но ето, че сме заедно.
Лежеше до него с ясното съзнание, че е безумно влюбена. За пръв път в живота си беше дала възможност на мъж да я спечели изцяло — и възможност да я нарани, стига да пожелае. Сърцето й се сви. Джо можеше да я целуне за сбогом и да отплава надалеч, да се отправи към непознати морета в търсене на съкровища и тя нямаше да е в състояние да направи нищо, за да го спре.
— За какво си мислиш? — попита той, когато забеляза как се е променило изражението на лицето й.
Каролайн нямаше сили да отговори. Очите й бяха ясни и сини — като океана през октомври, преди да падне първият сняг. Беше я завладял такъв страх, че беше замръзнала на мястото си. Това ли беше имал предвид баща й, когато беше казвал, че дъщерите му трябва да се имунизират срещу изненадите на живота? Това чувство на абсолютна любов и пълна всеотдайност ли беше имал предвид Хю Ренуик?
— Не знам за какво си мислиш, но каквото и да е то, не се притеснявай — с усмивка изрече Джо. — Всичко ще бъде наред. Наистина, Каролайн. Ще видиш.
— Откъде знаеш?
— Защото лошото вече го няма — нежно отвърна той.
> Осемнадесета глава
Докато кафето се вареше, Каролайн отскочи до хотела, за да провери какво има за закуска. Няколко от гостите бяха станали рано, но тя ги подмина, без да се спре при тях, и влезе в кухнята. Напълни едно панерче с курабийки и се прибра вкъщи. Застла масата на верандата с покривка. Небето сияеше в различните цветове на зората — сребристото преливаше в розово, розовото — в синьо-златисто. Искаше Джо да види тази невероятна гледка. Когато обаче влезе в спалнята, за да го накара да излезе навън, той я хвана за китките и я дръпна обратно в леглото.
Облякоха се и се спуснаха към реката. Рибите подскачаха на повърхността, орлите рибари бяха излезли на лов. Едно синьо рибарче атакува цяло стадо риби лещанки и след миг в човката му проблесна сребристото тяло на една от тях. Джо държеше Каролайн за ръката. Двамата спряха и се целунаха под една върба. После направиха няколко крачки и отново спряха за целувка — този път сред няколко бора.