Оковите на скръбта
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #6
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-119-4
- Переводчик: Йоана Гацова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Оковите на скръбта». Краткое содержание книги:
Уакс взе устройството, докато Мараси тичаше към тях да види какво се е случило.
— Не краде аломантия, Уейн. Действието му изобщо не е такова.
— Но…
— То влияе на метала, който собственикът му разгаря, като някак си… разширява полето му на действие — каза Уакс. — Сам видя. Оттласна метала по теб така, сякаш до теб има Монетомет. Кубчето използва аломантия.
Тримата замълчаха изумено, втренчени в мъничкото устройство.
— Трябва да опитаме пак — каза Уакс. — Уейн, хвани това и разгори хроносплав. Мараси, застани ето там. Уейн, щом се приготвиш, хвърли кубчето към нея.
Те изпълниха заръките. Уакс се отдръпна назад. Когато Уейн разгоря метала си, изведнъж се превърна в размазано петно в скоростната си сфера. Частица от секундата по-късно, кубчето се стрелна навън и се понесе във въздуха към Мараси — траекторията му беше леко изкривена, но все пак се движеше в правилната посока.
Задейства се точно преди да стигне до нея, и тя на свой ред се превърна в мъгляво петно, което се стрелна към кубчето, хвана го и се стрелна обратно към първоначалното си местоположение. Уакс успя да преброи до десет, преди кубчето да спре да работи и да я върне в обичайната скорост на времето.
— Видя ли това? — попита Мараси възхитено, стиснала кубчето. — Създаде скоростна сфера и за мен. Захрани се от аломантията на Уейн, и я възпроизведе отново!
— Значи това търсехме, тогава? — попита Уейн и се приближи към тях, след като спусна собствената си сфера.
— Не съвсем — отговор Уакс и вдигна кубчето пред очите си. — Но определено е обнадеждаващо. Изглежда трябва да бъдеш аломант, за да го използваш — то не предоставя нови сили, но пък увеличава обхвата на онези, които вече имаш. Като… като аломантична граната.
Мараси кимна ентусиазирано.
— Което означава, че мъжът от влака — онзи, който го използва срещу нас, — е Пиявица. Може да потиска чуждата аломантия, и е вложил тази си способност в кубчето, когато го хвърли към теб.
— Започва да действа около секунда, след като бъде хвърлено — кимна Уакс. — Полезно.
— И доказва, че Костюма разполага с технологии, за които не иска да се разбира — добави Мараси.
— Узнахме това още след като открихме устройството за комуникация — напомни Уакс, — но да, това е още по-любопитно. Почти се изкушавам да повярвам, че всички тези приказки за Оковите на скръбта са тръгнали от слуховете за тази технология, разработвана от Котерията.
— Ами символите?
— Нямам представа — каза Уакс. — Някакъв шифър, който са измислили?
Потупа по кубчето с пръст, после го подаде на Мараси.
— Защо аз? — попита тя.
— Твое е. Ти го намери; ти откри как се включва. Освен това, имам чувството, че ще има най-голям ефект в твоите ръце.
Тя стисна кубчето, а очите ѝ се разшириха. Да бъдеш Закъснител не беше особено полезно, когато ти предоставяше само възможността да се затвориш в сфера, в която се движиш по-бавно от всички останали. Но ако можеше да хванеш другиго в такава сфера…
Уейн подсвирна тихичко.
— Ще се постарая да не го загубя — каза Мараси и скъта устройството. — Ще трябва да го проучим по-подробно после, за да разберем на какъв принцип работи.
„Питам се…“, помисли си Уакс, като си спомни за нещо друго. Реши да провери предположението си, бръкна в джоба си и извади златната гривна на Келесина.
Подхвърли я на Уейн.
— Какво е това? — попита той, като я вдигна към небето. — Красиво кръгче от злато. С кого си я изтъргувал? Ще ми свърши добра работа, приятел. От нея ще излезе хубав металоем.
— Мисля, че вече е такъв — посърна леко Уакс. И без това беше глупава идея.
Уейн, обаче, ахна.
— Какво? — попита Мараси.
— Това е металоем — каза той. — Проклет да съм, ако не е. И го усещам. Уакс, ножът ти у теб ли е?
Уакс кимна и дръпна ножа си от колана, а когато Уейн протегна ръка към него, сряза тънка резка по опакото на дланта му. Раната заздравя моментално.
— Лееееееле — прошепна Уейн. — Това е чужд металоем, но аз мога да го използвам.
— Както каза ВенДел — каза Уакс и взе гривната от Уейн. — Металоем без Самоличност. Покварата да го вземе. Трябва да разгоря огромно количество метал, за да доловя и най-слабата линия, която да води към него. Трябва да съдържа невероятна сила.
Повече от всеки друг металоем, когото беше усещал, всъщност. Обикновено можеше да ги Тласка без особени затруднения. Този, обаче, едва беше успял да помръдне.
— Защо не забелязах веднага какво е? — каза Уейн. — Трябваше да ми кажеш. И, о, Поквара! Това е доказателство за съществуването на Оковите на скръбта, нали?