Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
Пъбът оправда надеждите й. Настя старателно изучи менюто, но разбра, че след двете свръхобилни закуски дори не й се мисли за ядене, затова си взе само кафе и сок. Тя се стараеше да се съсредоточи и да мисли за делото, но мислите й, кой знае защо, постоянно се изместваха към странични теми. В частност към Коротков. Още няколко дни — и той ще се нанесе в свободния апартамент на своя приятел. Тя пак ще остане сама. Хубаво ли е това или лошо? Настя обичаше самотата и никога не скучаеше; преди да се омъжи, дълги години живя сама, а и след като се омъжи, прекарваше в компанията на съпруга си далеч не всяка вечер, тъй като той работеше в Подмосковието. Да живее сама не беше нещо ново за нея. И когато на хоризонта се появи Коротков със своя семеен проблем и плахия скрит намек за молба да пренощува при нея, Настя сама му предложи своето гостоприемство, но същевременно вътрешно изтръпна, като си представи предварително колко ще я дразни необходимостта да прекарва вечерите си, да спи в едно помещение и да закусва с отдавна познатия, по другарски обичан, но всъщност чужд мъж. Че и да го храни, с други думи — да готви, което й се струваше вече съвсем неприемливо. Но Юрка живя при нея цяла седмица и не се случи нищо катастрофално. Тя не откачи от раздразнение и не умря от пренапрежение, застанала край печката. Нещо повече, присъствието на Юрка вкъщи изглеждаше и се усещаше напълно хармонично, просто като продължение на работния ден и служебната обстановка. Ако Коротков си живееше вкъщи или на някое друго място, те двамата щяха да седят на „Петровка“ до късно вечерта и да обсъждат същото, което обсъждаха в уютната кухня. И когато Юра най-сетне се изнесеше, щеше да й бъде мъчно… Тя ясно разбра това вечерта, когато Коротков не се прибра, а остана у Ирина Савенич. Да, да, колкото и да е странно, той ще й липсва. И после, неговото присъствие волно или неволно кара Настя да бъде домакиня, макар и не в пълна степен, но поне отчасти. Да готви, да пазарува, да мие съдовете, с една дума, да прави всичко, което винаги вършат нормалните жени и което никога не е правила тя — във всеки случай в продължение на цяла седмица. Периодично, веднъж в месеца — да, но всеки ден… И което е най-учудващо, тези задължения се оказаха не бреме, не тягостна повинност, а внесоха приятно разнообразие в живота й, което пък Настя изобщо не беше очаквала.
Докато посръбваше през сламката прясно изцедения портокалов сок, раздвижвайки мозъчните си гънки с бавни, спокойни мисли, Настя лениво оглеждаше посетителите на бара. Вече за кой ли път, плъзгайки поглед по масата до прозореца, тя срещна ответния внимателен поглед на посивял мъж с младолико лице. Защо я оглежда той? Може би се познават? Настя напрегна паметта си, но така и не си спомни, младоликото красиво лице с ясно очертани вежди й изглеждаше чуждо. „Не, едва ли сме се срещали някъде, прекалено красив е този мъж, не бих го забравила“ — реши тя.
Настойчивият поглед я тревожеше все повече и повече. Дори кафето й изглеждаше не толкова вкусно. За да отпъди тези мисли, тя извади бележника, химикалката и очилата си и се опита да свърши малко работа. И така, с какво разполагаме? Първото и най-важното: Яна Нилская е имала сума ти възможности да се среща с някого тайно от съпруга си. Първо, нейните пътувания с шофьора Теймураз Инджия. Доказани са най-малко два случая, когато тя е слизала от колата и е прекарвала неизвестно къде и как по час и половина — два. В единия случай е била някъде тук, близо до метростанция „Смоленская“ и дома на Воронова (тоест дома на Ганелин), във втория — на проспект „Мир“, в ресторантче, в компанията на едър пълен мъж на петдесетина години (пак, предполага се, Ганелин). Може да е имало и повече такива случаи, но и тези двата са напълно достатъчни, за да си съставим общо впечатление. Второ, Яна е оставала без никакъв контрол в часовете, когато съпругът й е отивал у Воронова, за да работят върху сценария. Освен това, от думите на Ирина Савенич, Руслан Нилски и самата Воронова е известно, че когато Руслан се е намирал у Наталия Александровна, Яна постоянно е звъняла там под най-различни предлози. Воронова смята, че това е било поради ревност: Яна безумно ревнувала мъжа си от Ирина, това не било тайна за никого, на ревността на младата жена тайничко се присмивала цялата снимачна група. Но нали ситуацията може да се погледне и от друга страна: Яна се е обаждала, за да знае със сигурност къде се намира съпругът й в момента, дали е все още у Воронова, или си е тръгнал за вкъщи. И такъв поглед е напълно оправдан, ако предположим, че Яна си е намерила любовник в Москва. Ганелин? Или все пак някой друг, който специално се е запознал с Яна и я е въвлякъл в игрите си, за да се справи по-лесно с Тимур? Ами ако разгледаме и трети вариант: този „някой друг“ е именно Ганелин? Защо не? Друг е въпросът, че на пръв поглед Андрей Константинович няма защо да убива горкия шофьор, но така е именно на пръв поглед. Ако не знаем нещо, това не означава, че нещото не съществува…