Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
4.
„По-добре да нямаш много пари, а да имаш много приятели“ — така гласи известната руска поговорка, на която трудно би могло да се възрази. Разбира се, полковник Павлов не изчезна безследно, чисто и просто отначало той се смеси с тълпата, за да прикрие следите си, а после влезе в служебната стая за почивка на самолетните екипажи, където едва ли не от вратата съгледа свой добър приятел.
— Кого виждам?! — високо възкликна Павлов. — Юраа!
Набит мъж с пилотска униформа се обърна и разпери ръце:
— Тооля! Здрасти бе, момче, здравей!
Прегърнаха се и се разцелуваха, потупвайки се един друг по гърба.
— Защо си тук, а не на Шереметиево?
— Е — махна с ръка Юра, — сдърпах се с един тип! Нали си ме знаеш бе, Толик!
— Началството ли?
— Да. Яд ме е, разбира се, но срещу вятъра не се пикае!
— Да ми беше дръннал един телефон.
— Абе откровено казано, мина ми тая мисъл, но после се отказах.
— Жалко. Щяхме да намерим решение…
— А ти все там ли си, в „Детски свят“?
— Навсякъде съм, Юра. И там също. От път ли пристигаш, или заминаваш?
— Преди двайсет минути се приземих. Преобличам се и хуквам към къщи! А ти що не ми дойдеш на гости, а? Връщам се от Петропавловск на Камчатка. Нося рибка, хайвер, омари…
— Може — с готовност се съгласи Павлов. — А към рибката ще купим и биричка!
— И водчица!
— А жена ти и децата къде са?
— Няма ги. Заминаха на село.
— Значи, всичко е тип-топ.
— Тука ли ще ме изчакаш, или ще дойдеш с мен? Връщам се веднага.
— По-добре да дойда с теб.
— Да тръгваме.
Двамата приятели минаха по тесен коридор и се озоваха в чиста уютна стаичка. Юра отвори шкафчето си, извади цивилен костюм и започна да се преоблича.
— А къде са рибата и хайверът?
— В колата.
— На паркинга пред аерогарата?
— Имаме си наши местенца. Безплатни.
— Чудничко значи.
— Готов съм, да тръгваме.
— Знаеш ли, Юра, ще ми се да излезем отзад. Може ли?
— Защо не? Всичко може. Да не ти се е лепнал някой на „опашката“?
— Позна! — разсмя се Павлов.
— И кой, ако не е тайна?
— При моята работа кой ли не ми се лепва — уклончиво отговори полковникът.
— Спирам с въпросите — вдигна ръце Юра.
Минаха през няколко коридора, после — покрай самата сграда и стигнаха на служебния паркинг.
— Мицубиши — отбеляза Павлов, когато Юра спря до бяла кола. — В Япония ли го купи?
— В Токио. Само за хиляда и петстотин в зелено!
— Добре е поддържан, изглежда като нов.
— Ами пътищата им не са като нашите. Качвай се.
Колата беше с тъмни стъкла и Павлов спокойно се настани на задната седалка.
По пътя си спомниха минали истории, много се смяха и се шегуваха. Павлов поддържаше веселото настроение, дори разказваше вицове, обаче мислите му бяха заети със съвсем други неща. Разбира се, майор Климов е съобщил вече на „Лубянка“ за неговото изчезване, вероятно дори е докладвал лично на Самсонов, и сега ще вдигнат всички на крак, ако вече не са ги вдигнали. Изключено е да се появява в апартамента си, на вилата или по местата, известни на колегите му. Е, ще поостане тази вечер при Юра Придорогин, дори може да пренощува у тях, а после? Юра е свястно момче, няма да му откаже подслон, дори може да му предложи да поживее у тях известно време, още повече че след някой друг ден отново ще тръгне на път и ще си мълчи. Но има ли смисъл да се прибягва до този вариант? Трябва старателно да прецени всички „за“ и „против“, да се поотпусне и най-важното, да не губи самообладание.