Пазачът на фара [bg]

– Мамка му на шибания, проклет...

Езикът на Патрик обикновено не бе толкова цветист, но в случая Йоста го разбираше. Този път Мелберг надмина себе си.

Патрик удари таблото на колата толкова силно, че Йоста подскочи.

– Мисли за сърцето си.

– Да, да – каза Патрик ядосано, но все пак си наложи да поеме няколко дълбоки глътки въздух и да се успокои.

– Там – каза Йоста и посочи едно свободно място.

Патрик паркира колата, но двамата не побързаха да излязат навън.

– Как да подходим? – попита Йоста.

– Няма смисъл да увъртаме – каза Патрик. – Така или иначе, всичко ще бъде публикувано във вестниците.

– Да, знам. Но трябва да обмислим как да действаме, независимо какви ги е забъркал Мелберг.

Патрик погледна учудено и малко засрамено към Йоста.

– Имаш право. Стореното е сторено и трябва да гледаме напред. Предлагам да започнем с Ерлинг, след което да говорим и с останалите колеги на Матс. Ще ги питаме дали някой е забелязал нещо, което би могло да е свързано с наркотици или употреба на такива.

– Като например?

Йоста се надяваше да не е прозвучал глупаво, но чисто и просто не разбираше какво има предвид Патрик.

– Ами дали се е държал странно или различно по някакъв начин. Изглежда, е бил доста подреден и точен, но може да се сетят за нещо, което не съвпада с профила му.

Патрик слезе от колата и Йоста го последва. Не бяха звънели да проверят кой е в офиса, но когато попитаха на рецепцията, се оказа, че имат късмет. Всички бяха там.

– Ерлинг може ли да ни приеме?

Патрик успя да произнесе думите като заповед, а не като въпрос. Девойката на рецепцията кимна изплашено.

– В момента няма уговорена среща – каза тя и посочи към коридора.

Йоста вече знаеше къде се намира кабинетът на Ерлинг.

– Здрасти – каза Патрик, щом застанаха на вратата.

– Ами здравейте!

Ерлинг се изправи и тръгна към тях, за да ги поздрави.

– Влизайте, влизайте. Как сте? Докъде стигнахте? Чух за децата, между другото. Боже господи, накъде отива този свят?

Той седна обратно на стола си, а Патрик и Йоста се спогледаха, след което Патрик взе думата.

– Работата е там, че, както изглежда, има връзка… – започна той и се прокашля, тъй като не бе сигурен как да продължи. – Имаме основание да смятаме, че има връзка между Матс Сверин и кокаина, намерен от момчетата.

В стаята настана гробно мълчание. Ерлинг зяпаше Патрик и Йоста, а те спокойно го изчакваха. Изненадата му изглеждаше искрена.