Урокът от нейната смърт [bg]

Филмът беше с щастлив край. Джано не смяташе, че в този живот ще бъде същото. Той се изкачи отгоре върху бента и се отпусна на коленете си. Надвеси се надолу, гледайки сивото си отражение в неподвижната вода. Не му харесваше такава неподвижна вода. В нея изглеждаше като смъртник. Лицето му беше слабо. Той сниши глава към водата. Запита се дали може да се диша вода вместо въздух.

Погледни това, Джано. Да си пипал някога момиче ей тука? Опитвал ли някога момиче?

Той се взираше във водата. Усещаше тежкия й кисел мирис.

Чукал ли си някога момиче, Джано?

Сведе главата си още малко и вече можеше да я опита. Можеше да я близне. По същия начин, по който Фатар му даде възможност да опита студената уста на момичето, езика й, вулвата й. Той можеше да глътне водата, можеше да я глътне и нея, да се скрие в нея завинаги. Една принцеса…

— Извинявай, млади момко. — Гласът беше като ледена струя по гърба му. Той скочи. — Може ли да поговорим за малко? — Полицаят беше висок и много слаб.

Устата на Джано пресъхна като пясък в пустинята. Той завъртя език между лепкавите си зъби и нищо не продума.

— Как се казваш?

— Нищо не съм направил.

— Искам само да говоря с теб. — Полицаят се усмихваше, но Джано и преди бе виждал тази усмивка и не й вярваше. Лъжлива усмивка. Като усмивката на баща му.

— Доколкото разбирам, ти и твоят приятел сте ловили риба тук вечерта преди около десетина дни.

Джано не можеше да говори. Усети, че кожата му се е свила от ужас и си представи как буйната му коса видимо потреперва. Чуха се и други стъпки зад него. Той се обърна.