Урокът от нейната смърт [bg]

Защо бяха приятели?

Днес следобед Джано вървеше около Блакфут Понд, стиснал в ръце издрасканата сива въдичарска кутия, въдицата и макарата. Крачеше и се мъчеше да не мисли за оная ужасна нощ на 20 април. Чувстваше се зле. Не бе потиснат, а бе уплашен, почти изпаднал в паника. Сякаш някой кряскащ воин от хононите в невидима мантия от Измерението препускаше към него отзад, готов да скочи, ето го идва, идва, идва, за да го разкъса. Сърцето на Джано биеше лудо в гърдите му, загрявайки кръвта му и той усещаше как ужасът го облива като с горещи пръски вода. Като с пръски от сперма.

Той си представи как момичето лежи в тинята, със свити побелели пръсти на ръцете, очите й почти отворени, с голи стъпала с дълги пръсти…

Не, не, не! Тя не е актриса във филм, на трийсетфутов екран, там, в градското кино. Тя е точно това, което е: хубава, тежка, миришеща на мента, на трева и ароматни цветя. Неподвижна е. Не диша. Тя е мъртва.

Джано потръпна, чувствайки как войските на хононите го обграждат, и видя, че се е втренчил в смачканите кални сини цветя до краката си. Помисли си как Филип удавя другото момиче, като го притиска надолу. И какво сега ще прави Джано? С кого може да говори? С никого… Вълната на паниката се надигна и той едва си пое дъх.

Постепенно се поуспокои.

Защо той е твой приятел?

Е, двамата с Фатар наистина доста си говореха за научна фантастика. И за филми. И за момичета. За човек, който никога не излизаше с момичета, Филип беше голям експерт по секс. Жива енциклопедия от термини, които всеки петнайсетгодишен би трябвало да знае. Казваше на Джано как гей мъжете си движат ръцете по задниците един на друг и как можеш да познаеш дали едно момиче е девствено по начина, по който се навежда да си завърже обувките.

Но Джано реши, че най-много ги свързва тяхната омраза към бащите им. Фатар се боеше от своя и имаше за какво, защото неговият старец беше съвсем побъркан. (Веднъж, в навечерието на празника Вси светии, таткото на Филип бе влязъл в двора, прокраднал се зад маскираните деца, носейки кървави кравешки черва. Просто се блещеше там, пред напълно ужасените деца.) Но бащата на Джано бе още по-лош. Той бе като хононски воин, скрит в мантията на измерението и се движеше в къщата така, сякаш Джано не съществуваше. Промъкваше се край него, поглеждаше сина си странно, после изчезваше.

… Изкривената част на измерението набъбва все повече и повече и накрая експлодира в настоящето, тук, цялата пурпурна енергия на нарянското царство залива земята…