Среднощният диамант [bg]

Закачливата нотка в тона му отново ме съживи и започнах да измислям толкова безстрастен списък като неговия:

— Не знам какво целиш, но да, за мен очевидно е същото. Аз също харесвам — желаех — тялото ти! Двете с Розамънд оглеждахме всички мъже на кораба в онзи първи ден и дори не погледнах някого другиго. Ти беше по-силен. Закоравял. Имаше стойка на боец и веднага ми стана ясно, че си нещо повече от собственик на магазин. Исках да докосна лицето ти, ръцете ти, гърдите ти… и да се опитам да разбера дали не си някакъв предрешен воин. Имаш този поглед в очите, който ме пронизва. Вечно жадуващ. Жадуващ да разкъса света и неговите тайни. А понякога жадува за мен и това… ми причинява разни неща. Дори косата ти… харесвам я, защото е като теб. Опитва се да се държи прилично, но в крайна сметка неукротимостта — или може би е просто непокорство? — излиза наяве. А когато не се бръснеше…

Грант вдигна ръка:

— Добре, чух достатъчно.

Без да се усетя, бях започнала да се усмихвам, докато говорех за косата му, но измъченото му изражение изтри развеселеното ми изражение:

— Какво? Поиска прост отговор.

— А ти не ми даде такъв. — Пъхна ръце в джобовете си и се отпусна до стената. — Сериозно, Мирабел. Зарежи… каквото е там това, в което нагазихме. Съсредоточи се върху задачата да помогнеш със случая и да си вземеш парите. Съсредоточи се върху онова, с което толкова се стараеш да се сдобиеш тук: съпруг. — Думата прозвуча рязко, сякаш оставяше в устата му лош вкус.

— Не дойдох за това — казах след няколко мига размишление.

Лека смръщена гримаса набръчка челото му:

— Не ли? Не мога наистина да повярвам, че си прекосила океана, за да помогнеш с ликвидирането на предатели.

— Не. Дойдох тук заради брат си. — Посочих писмото и едва можех да повярвам, че му казвам онова, което никога не бях казвала на когото и да било. — Лонзо Боргес е Лонзо Виана. Замеси се в известни, ъъ, неприятности и започна да използва различно име. Доплава тук преди почти две години като слуга. Изгубих връзка с него скоро след като пристигна — докато ти го откри.

Виждах как Грант се опитва да смели това. Рядко научаваше нещо, което не беше предусетил.

— Затова искаш наградата. Питах се дали… се опитваш да откупиш собствения си договор. Мина през всичко това… за него?

— Бих направила повече. Колкото и да ми се иска да изплатя договора си, цената за неговата свобода е на първо място. И ако това означава да си намеря богат съпруг? Е, струва си, за да го опазя. Защо ме гледаш, все едно съм луда?

— Не те гледам така. Гледам те благоговейно. Винаги, когато си помисля, че знам колко си смела, ти ме удивяваш отново.

— Не се чувствам смела. Просто го обичам, това е всичко. Той също е правил жертви за мен. — Стиснах ръце в юмруци пред себе си и сведох поглед. — Той скъса с баща ни заради мен.

— Скъса?

— Баща ни обучи и двамата да бъдем част от неговия кръстоносен поход, но имахме много различни роли. Аз бях красивото средство за отвличане на вниманието — дори повече, отколкото тук. Исках да участвам в дръзки авантюри както мъжете, но вярвах в баща си. Мислех, че той знае най-добре. Каузата наистина беше справедлива и бях родена за нея. — Поех си дълбоко дъх и почти не бях в състояние да продължа. — Той ме насърчаваше да се държа приятелски с мъжете, когато това беше добре за нуждите му. Много приятелски. Отвличах вниманието им, докато баща ми вършеше тайните си дела. Понякога измъквах информация. Обикновено всичко, което трябваше да направя, беше една целувка или малко докосване. Да седна на нечий скут. Отначало не ми харесваше, но след известно време… ами, просто изобщо не мислех за това. То просто се превърна в нещо, което правех. Беше ми безразлично.