Третият близнак [bg]

Клиника „Авънтайн“ се намираше в Университетското градче, на запад от реката Шайкил — комплекс от административни сгради и студентски общежития. Самата клиника бе приятна сграда от петдесетте години, заобиколена отвсякъде с дървета. Джийни паркира на улицата срещу един паркинг апарат и влезе.

В чакалнята имаше четирима души: млада двойка — жена с напрегнато изражение и нервният й мъж, плюс още две жени, на възраст горе-долу колкото Джийни. Всички седяха по диваните, оформящи малък квадрат в центъра, и четяха списания. Администраторката с чуруликащо гласче помоли Джийни да седне. Тя взе лъскава брошура за „Дженетико“, Инк. Отвори я в скута си, но не се наведе да чете. Вместо това впери поглед в успокояващите, но иначе безсмислени пана по стените и нетърпеливо затропа с крак по покрития с мокет под.

Мразеше болниците. Само веднъж й се наложи да лежи, на двайсет и три години направи аборт. Бащата бе един обещаващ филмов режисьор. Тя бе спряла да взима противозачатъчните, защото се бяха разделили, но той се върна след няколко дни — последва сълзлива сцена на сдобряване, после си легнаха, любиха се, без да вземат мерки, и тя забременя. Операцията протече без усложнения, но Джийни бе плакала дни наред и напълно бе разлюбила режисьора, въпреки че много й помогна.

Той току-що бе привършил първия си филм в Холивуд, обикновен екшън. Джийни ходи да го гледа в Балтимор. Единственото човешко чувство в иначе схематичната фабула за стрелящи един в друг мъже беше, когато приятелката на героя, потисната след аборт, го изгони. Героят, полицейски детектив, бе разстроен и с разбито сърце. Джийни бе плакала.

Още я болеше от спомена. Тя се изправи и се разходи. Минутка по-късно от единия край на фоайето излезе някакъв мъж и каза със силен глас:

— Доктор Ферами?

Бе подвижен мъж на около петдесет години с плешиво теме, обрамчено като у монасите с ивица руса коса.

— Здравейте, приятно ми е да се запозная с вас — забърбори той с пресилен ентусиазъм.

Джийни му стисна ръката.

— Снощи говорих с господин Рингууд.

— Да, да! Аз съм негов колега и се казвам Дик Мински. Как сте?

Дик имаше нервен тик, който го караше неистово да премигва през няколко секунди. Джийни изпита съжаление към него.

Той я поведе по някаква стълба.

— За какво сте при нас, ако мога да попитам?

— Заради една медицинска мистерия — заобяснява тя. — Две жени имат синове, които се оказаха еднояйчни близнаци, но въпреки това, изглежда, нямат роднински връзки. Единственото общо нещо, което успях да открия, бе, че и двете са идвали на лечение тук, за да забременеят.

— Така ли? — каза той с тон, сякаш не бе чул какво му говори.

Джийни се изненада — очакваше да възбуди интереса му.

Двамата влязоха в ъглов кабинет.

— Можете да изкарате всичките ни картони на компютъра, ако знаете кода. — Той седна пред екрана. — И така, пациентите, които ни интересуват, се казват…