Смъртта на светлината [bg]

Тъмна фигура връхлетя от небето. Беше огромна, много черна, катранена почти, и долната ѝ страна беше набръчкана от хиляди малки червени усти, и всички те бяха отворени и пееха, всички издаваха онзи ужасен тръпнещ вой. Нямаше глава, доколкото можеше да види; беше триъгълна, широко тъмно платно, въздушна хищна манта, кожено наметало, което някой бе запокитил в небето. Кожено наметало с усти обаче — и с дълга тънка опашка.

Видя как опашката шибна веднъж, рязко, и перна хрътката на Брайт през муцуната. Псето примига и отстъпи. Хвърчащото същество надвисна за миг, като пляскаше с огромните си криле бавно и вълнисто, после се спусна над хрътката и се загърна около нея. Двата звяра затихнаха. Хрътката — огромното мускулесто куче с лице на плъх, високо колкото човек — хрътката беше изчезнала. Другото същество я покриваше напълно и лежеше в тревата и пръстта като огромна черна кожена наденица.

В ума си Дърк все още го виждаше както бе изглеждало в небето: черно, виещо, връхлитащо, само крило и усти. За миг, когато бе зърнал само силуета, си бе помислил, че Джаан Вайкъри е дошъл да го спаси на крилете на сивата си въздушна манта.

Отсрещната страна на поляната представляваше плетеница от дървета удушвачи, плътна и жълто-червена, и много гъста. Но димът идваше иззад нея. Дърк изпълзя дотам, избута жилавите клони настрани, счупи ги където се наложи и се промъкна през тях.

Развалината беше изгаснала, но над нея все още висеше тънка пелена дим. Едното крило беше застъргало по земята, бе изорало бразда в земята и бе съборило няколко дървета преди да се откърши. Другото стърчеше във въздуха, прилеповата му форма изкривена от стопените дири изстинал метал, имаше дупки като от лазерно оръдие. Кабината беше почерняла и безформена и в нея също зееше широка дупка.

Дърк бързо намери лазерната пушка. Намери и кости също: два скелета, оплетени един в друг в смъртна прегръдка, костите потъмнели и мокри, все още кафяви от кръв и засъхнали късове месо. Единият скелет беше човешки. Ръце и крака бяха счупени, а повечето ребра откършени и нападали, но Дърк разпозна трипръстия метален птичи крак, с който свършваше едната счупена ръка. Оплетени с него и също толкова мъртви бяха останките от звяра, който беше извлякъл трупа от димящата кола — някакъв мършояд, чиито кости бяха с черни жили и еластични на вид, извити и много големи. Банши го беше хванала, докато се храни. Нищо чудно, че беше толкова наблизо.

Нямаше никаква следа от коженото яке. Дърк се покатери по студената коруба на въздушната кола и се пъхна през отвора в тъмната ѝ паст. Поряза се на нещо остро, докато се вмъкваше, но не обърна внимание: какво значеше едно порязване повече? Отпусна се и зачака, заслонен от вятъра и обнадежден, че е скрит и от банши, и от Брайт. Като че ли не му течеше много кръв — само тук-там. Но раните бяха покрити с мръсотия и той се зачуди дали не трябва да направи нещо, за да не се инфектират. Е, това едва ли беше важно точно сега. Преглътна и стисна лазера по здраво. Ловците трябваше да се появят всеки момент.