Смъртта на светлината [bg]

Гарс не отвърна нищо. Скръсти ръце на гърдите си.

— Джаан Вайкъри, бивш висш-Айрънджейд, беше най-големият от променящите, лъжците. Ти не беше далече зад него.

— Никога не съм бил на Авалон — отвърна простичко Янацек.

— Отговори ми — каза Пир. — Двамата с Вайкъри не се ли стремяхте да промените старите порядки? Не се ли надсмивахте на онези части от кодекса, които не харесвахте?

— Никога не съм нарушил кодекса — отвърна Янацек. — Джаан… Джаан понякога… — Замълча.

— Той го признава — каза дебелият Саанел.

— Говорихме помежду си — каза със спокоен тон Росеф. — Щом висшеобвързани могат да убият извън кодекса, щом нещата, които знаем за истина, може да бъдат променени и пренебрегнати, тогава и ние можем да направим промени и да отхвърлим лъжливи мъдрости, на които не държим. Вече не сме обвързани с Брайт, Айрънджейд. Тя е най-добрата от крепостите, но не достатъчно добра. Нашите стари кети поеха твърде много меки лъжи в сърцата си. Няма да бъдем извращавани и няма да си играят с нас повече. Ще се върнем към старите истински неща, към вярата, която е била древна още преди да падне Бронзфист, дори до времето, когато Айрънджейд, Таал и Дълбоките Въглени обиталища са воювали заедно срещу демони в Хълмовете на Ламераан.

— Виждаш, ли, Айрънджейд, наричаш ни с фалшиви имена — каза Пир.

— Не знаех — отвърна Янацек малко бавно.

— Наричай ни правилно. Ние не сме Брайт.

Очите на Айрънджейд изглеждаха тъмни и забулени. Ръцете му все още бяха скръстени. Погледна Лоримаар.

— Направили сте нова крепост.

— Има прецедент — каза Росеф. — Редстийл е родена от онези, които са се откъснали от Планина Жар-камък, а самата Брайт е израсла от Бронзфист.

— Аз съм Лоримаар Релн Уинтърфокс висш-Лартейн Аркелор — каза Лоримаар с коравия си, изпълнен с болка глас.

— Почит към твоята крепост — отвърна Янацек много сковано. — Почит към твоя тейн.

— Всички сме Лартейн — заяви Росеф.

Пир се засмя.

— Ние сме съветът на висшеобвързаните на Лартейн и спазваме старите кодекси.

В последвалото мълчание очите на Янацек обходиха лицата им едно по едно. Дърк, все така безпомощен и на колене в пясъка, гледаше как главата му се обръща от един към друг.

— Назовали сте се Лартейн — каза най-сетне Янацек, — значи сте Лартейн. Всички стари мъдрости са съгласни поне по това. И все пак ви напомням, че всички неща, за които говорите, мъжете и ученията, и крепостите, на които се позовавате, всички тези неща са мъртви. Бронзфист и Таал са унищожени във Висшите войни преди да сте се родили, а Дълбоки Въглени обиталища е била наводнена и празна още по Времето на огън и демони.

— Мъдростите им живеят в Лартейн — каза Саанел.

— Вие сте само шестима — каза Янацек. — А Ворлорн умира.

— Под наша власт ще процъфти отново — заяви Росеф. — Вестта ще стигне до Висок Кавалаан и ще дойдат още. Синовете ни ще бъдат родени тук, за да ловуват в тези лесове на удушвачи.

— Както желаете — отвърна Янацек. — Без значение е за мен. Айрънджейд нямат оплакване към Лартейн. Идвам при вас открито и моля да бъда включен във вашия лов. — Ръката му се смъкна на рамото на Дърк. — И ви нося кръвен дар.