Смъртта на светлината [bg]

Янацек събра всички жар-камъни един по един, повъртя ги в шепата си и ги даде на езерото.

Когато си отиде и последният, се обърна отново към ловците и протегна дясната си ръка.

— Празно желязо — каза им. — Вижте. Моят тейн е мъртъв.

След това нямаше никакви проблеми.

— Утрото скоро ще дойде — каза Пир. — Пуснете дивеча ми да бяга.

Тъй че ловците насочиха вниманието си към Дърк и стана точно така, както Янацек му беше казал, че ще стане. Срязаха връзките му и го оставиха да разтърка китките и глезените си, за да се раздвижи отново кръвта. След това го избутаха до една от въздушните коли и Росеф и Саанел го задържаха, а Пир смъкна дрехите му. Плешивият ловец боравеше с малкия си нож толкова ловко, колкото и с палката си, но не беше много внимателен — остави дълъг срез от вътрешната страна на бедрото му и по-къс, но дълбок на гърдите му.

Дърк изохка, когато Пир го поряза, но не направи опит за съпротива. Когато най-сетне остана гол и затрепери от вятъра, гърбът му беше притиснат силно в студената метална страна на колата.

Пир изведнъж се намръщи.

— Какво е това? — Малката му бяла ръка се стегна около шепнещия камък, увиснал на гърдите на Дърк.

— Не — каза Дърк.

Пир дръпна силно и изви. Тънката сребърна верижка се впи болезнено в гърлото на Дърк; камъчето се откъсна от импровизираната халка.

— Не! — извика Дърк.

Хвърли се внезапно напред и започна да се бори. Росеф се олюля, изтърва дясната му ръка и падна. Саанел увисна на другата. Дърк го шибна силно с юмрук в бичия врат, точно под брадичката. Дебелият мъж го пусна с ругатня и Дърк се извъртя към Пир.

Пир беше извадил палката си. Усмихваше се. Дърк направи само една крачка към него и спря.

Колебанието се оказа достатъчно. Саанел пъхна дебелата си ръка покрай главата му и започна да прилага ключ, който постепенно се превърна в задушаваща хватка.

Пир гледаше отстрани равнодушно. Заби палката си в пясъка и вдигна шепнещия камък между палеца и показалеца си.

— Лъжечовешки накит — подхвърли презрително. Не означаваше нищо за него. Нямаше резонанс в ума му с фигурите, всечени от еспира в скъпоценния камък. Може би беше забелязал колко студена е малката сълза на допир, може би не… но не чу шепотите. Извика на своя тейн, който риташе пясък върху огъня: — Искаш ли подарък от т’Лариен?

Мъжът се приближи мълчаливо, взе камъчето и го задържа за миг, после го пъхна в един джоб на якето си. Обърна се и тръгна към периметъра на бивака на Брайт, за да угаси кръга от електрически факли, забити в пясъка. Щом светлините угаснаха, Дърк видя първата червенина на зората, обагрила хоризонта на изток.

Пир махна с палката си на Саанел и нареди:

— Пусни го. — И дебелият мъж отпусна задушаващата си хватка и се отдръпна.

Дърк си пое дъх. Вратът го болеше, а сухият пясък под краката му беше груб и студен. Чувстваше се много уязвим. Без шепнещия камък вече бе много уплашен. Потърси с поглед Гарс Янацек, но той се беше оттеглил в края на бивака и говореше напрегнато с Лоримаар.