Смъртта на светлината [bg]

— Айрънджейд — каза дрезгаво пазачът. Неговите кети междувременно бяха започнали да се събират, измъкваха се от спалните си чували и въздушни коли.

— Имам подарък за вас — рече им Янацек с ръце на кръста. — Жертвен дар от Айрънджейд за Брайт.

Ловците бяха шестима, видя Дърк, след като вдигна глава, както беше на колене. Всички бяха в Предизвикателство. Плешивият плещест Пир, който беше спал близо до своя тейн. Той се приближи пръв. Скоро след това към тях се присъединиха Росеф висш-Брайт и неговият мълчалив мускулест спътник. Те също бяха спали на земята до въздушната си кола. Накрая Лоримаар висш-Брайт Аркелор, лявата страна на гърдите му стегната в черна превръзка, се приближи бавно от куполната си червена въздушна кола, подпрян на рамото на дебелия мъж, който беше с него предния път. И шестимата бяха спали напълно облечени и въоръжени.

— Подарък се приема с благодарност, Айрънджейд — каза Пир. Носеше ръчно оръжие на черен метален колан, но палката му липсваше и изглеждаше някак непълен без нея.

— Твоето присъствие не се приема — каза Лоримаар, докато креташе с усилие към кръга. Подпираше се тежко на своя тейн, тъй че изглеждаше изгърбен и отпаднал, не беше вече предишният великан. И на Дърк, докато го гледаше, му се стори, че вижда нови гънки по тъмната му дълбоко набръчкана кожа — наскоро врязани вадички болка.

— Вече е очевидно, че дуелите, за които бях посочен за съдия, така и няма да се сбъднат — каза Росеф без следа от силната враждебност, натежала в гласа на Лоримаар, — тъй че нямам особена власт и не мога да претендирам, че говоря от името на Висок Кавалаан или на Брайт. Но съм сигурен, че говоря от името на всички нас. Няма да търпим твоята намеса, Айрънджейд. С кръвния дар или не.

— Истина е — каза Лоримаар.

— Не искам да се намесвам — каза им Янацек. — Искам да се присъединя към вас.

— Ние гоним твоя тейн — каза спътникът на Пир.

— Той знае това — сряза го Пир.

— Нямам тейн — заяви Янацек. — Едно животно скита из гората, понесло моето желязо и огън. Искам да ви помогна и да си върна своята вещ. — Говореше много твърдо, много убедително.

Една от хрътките се дръпна нервно на веригата си. Изръмжа, обърна се към Янацек и оголи жълтите си зъби.

— Той е лъжец — каза Лоримаар висш-Брайт. — Дори псетата ни надушват лъжите му и не го харесват.

— Лъжечовек — добави неговият тейн.

Гарс Янацек извърна глава съвсем леко. Треперливата светлина на огъня замята червени пламъчета в брадата му, щом той се усмихна с тънката си, заплашителна усмивка.

— Саанел Брайт, твоят тейн е ранен и така ме оскърбява безнаказано, понеже знае, че не мога да го призова да направи избора си. Не те радва такава безопасност.