Републиката на крадците [bg]

— Нали ще изметеш под каруцата, Джакомо? — каза Галдо. — Не искам фъшкии за възглавница.

— Сам си измети, шибано копеле! — каза Кало на „Кастелано“. — Никой не те е правил наш началник.

— Вземи се в ръце — хвана Сабета Кало за рамото. — Имаме още десет дни път. Трябва ли без причина пътуването да става мъчително?

— Не съм му някакъв скапан прислужник! — каза Кало.

— Прав си. — Локи застана между братята, като трескаво мислеше. — Никой от нас не е слуга. Ще се редуваме за чистенето, всички без изключение. Кало започва тази вечер.

— Казвам се Джакомо.

— Правилно, извинявай. Джакомо започва тази вечер. Като спрем утре — другият брат. Следващата вечер работата ще поема аз и така нататък. Да се редуваме, ще е справедливо. Става ли?

— Не е кой знае какво — промърмори Кало. — Не ме е страх да си изцапам ръцете. Просто не искам той да си придава важност.

Локи стисна зъби. Братята Санца бяха прекарали последните няколко месеца в усърден стремеж да се отърват от старите си навици да действат в синхрон и да изглеждат еднакво. Положиха усилия да се различават и разликата в това как изглеждат, беше просто външната изява на това явление. Локи никога не би се противил близнаците да минат през индивидуалистична фаза, но едва ли можеше да се избере по-неподходящо време за това, а непрекъснатите им пререкания бяха точно като хвърляне на нови дърва във вече разгарящ се пожар.

— Вижте какво — каза Локи, като си даде сметка, че механизмите на другарство в групата имаха неотложна нужда от смазване, — при толкова много кръчми наоколо не виждам причина да се измъчваме с варено говеждо и вода от мехове. Ще ида да донеса нещо по-приятно.

— А пара̀та за този лукс? — попита Сабета.

— Може и да съм бръкнал в една-две кесии, когато излязох тази сутрин. В името на финансовата приспособимост. — Локи пристъпи от крак на крак и прочисти гърлото си. — Искаш ли да дойдеш?

— Трябвам ли ти?

— Ами… Бих искал да дойдеш.

Сабета се взира в него няколко минути, през което време Локи преживя любопитното усещане, че сърцето му потъва с няколко сантиметра по-дълбоко в гърдите. После тя сви рамене.

— Добре, може.

Оставиха Джийн с конете, а Галдо да пази припасите им, докато Кало припряно чистеше под каруцата. В края на пътя покрай стената имаше добре осветена кръчма, веднага след конюшнята на Андраци, и по негласно споразумение двамата тръгнаха натам в сгъстяващия се мрак. Докато вървяха, Локи крадешком погледна Сабета.

Опънатата ѝ и вързана коса беше скрита под плътно прилепнало ленено кепе, а дрехите ѝ бяха дълги и свободни, прикриващи извивките на тялото. Облекло, което би избрала за пътуване една разумна, кротка и сговорчива млада жена, и по тази причина изобщо не подхождаше на Сабета. Доколкото обаче Локи виждаше, тя носеше тези дрехи без проблем, както би ги носила всяка друга.