Детето на нощта [bg]

Щом чу за синовете си, Ериан се сви, видя ги заклани, ся­каш беше вчера. Слепите им очи, разрязаните шии и червено­то... Тъмночервени петна навсякъде.

- Е, още не съм свършил със семейство Маланвей - натърти Селик. - Остана една, с която искам да се разправя - ти. И сега си в мои ръце, докогато реша да ти запазя живота. А когато ум­реш, ще мога да продължа нататък, без сянката ти да тегне над мен. Помисли си за това, Ериан Маланвей, и се наслаждавай на последните си дни.

Извъртя я с лице към палубата. В тишината тя едва различи през сълзи, че всички са се обърнали към нея. Едничка мисъл избута с грохот всичко друго от ума ѝ. С нея беше свършено, но Лиана трябваше да оцелее.

- Жалък си, Селик, пак си оставаш слуга на по-издигнатите - изрече тя, макар че гърлото ѝ се стягаше. - Стъпиш ли там, където сега живее моята дъщеря, Ал-Дречар ще те смачкат ка­то муха. Дори не би могъл да си представиш тяхната сила.

Селик я побутна към каютите на кърмата.

- Вярвай си колкото щеш. Но онези, от които получавам све­дения, са открили изблиците в маната. Твоите свидни Ал-Дречар са на края на силите си. И е очевидно, че нямат мощта да ограничават твоята дъщеря. Въпреки това май е време да си поприказваме за тях насаме.

Изтласка я към една отворена врата. Ериан вдигна глава и погледна право в очите капитана на „Океански бряст“, по чие­то лице унижението бе врязало дълбоки бръчки. Стоящият зад него Ловец на вещери опираше върха на меча си в шията му. Елфът невъзмутимо бутна оръжието настрана.

- Ако ѝ сториш зло - каза на Селик, - няма да доплаваш ни­къде, освен до дъното на Южния океан.

- Не си позволявай да ме заплашваш - отвърна Селик. - По­бедихме ви.

- Не те заплашвам. Без нас няма да стигнете до целта, това ви е ясно. Ако тя пострада, ще умрем, но корабът няма да пом­ръдне. Давам ти дума.

Селик спря и тикна Ериан в ръцете на подчинения си.

- Заведи я долу в собствената ѝ каюта. Сега ти ме чуй, елф. Ето как ще се разберем. Докато тази кучка е на кораба, няма да пострада телесно. Но ако ти посмееш още веднъж да ми гово­риш така, ще ти източа кръвчицата пред очите на целия еки­паж, после ще те хвърля на акулите. Като гледам, пак ще оста­нат достатъчно моряци да се справят с кораба. Ясно ли ти е?

Преди вратата да се затвори Ериан видя как Селик презри­телно бутна с длан капитана. Докато слизаше по стъпалата, от­ново чу грачещия:

- Сега събери екипажа и подгответе кораба за отплаване по моя заповед. Щом нашите гости се качат на борда, потегляме незабавно. Пътят до Орнаут е дълъг, нали, капитане? Аз не оби­чам да се размотавам.

Ериан заплака. Той знаеше твърде много, но как бе научил? Коя Школа я бе предала? Влезе в каютата си, където трябваше да чака следващия разговор със Селик. Боеше се, че вече знае отговора на въпросите си.