Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Когато паркирах на мястото на палежа, миризмата на пушек се понесе на талази през вентилацията на Мизъри, остра и дразнеща. Пожарникарите все още се трудеха, изстрелвайки вода във въздуха от огромни червени камиони. Целият район беше отцепен, а от едната страна стояха зяпачи, наблюдавайки как пожарникарите си вършат работата и снимайки с телефоните си масивната стена от пушек.

Излязох и погледнах нагоре. Нямаше начин това да е инцидент. Нямаше начин да е съвпадение. Това беше тя — същата сграда, за която говорихме с Рейес преди няма и три часа. Онази, където го бях видяла за пръв път. Онази, където бе открита снимката.

Обадих се на Куки.

— Хей, скъпа. Трябва да ми провериш нещо.

— Имаш го.

— Искам да вземеш списъка с всички адреси, на които е ударил подпалвачът. В папката е. След това зачертай онези от тях, които чичо Боб е свързал с Рейес Фароу от времето, когато е бил арестуван за пръв път за убийството на Ърл Уолкър. Имам досието му в шкафа.

— Ясно, запомних. — Думите й бяха провлачени и предпазливи. — Мислиш ли, че има връзка?

— Това възнамерявам да разбера. Или, знаеш, ти да разбереш. — Затворих и закрачих към дежурния полицай. — Къде е жената? — попитах.

— Извинете? — Той тръгна към мен с вдигнати предупредително длани. — Трябва да стоите на тридесет метра.

— Жената, която подпалвачът е извадил, преди да запали мястото. Къде е?

Мъжът се огледа наоколо.

— Откъде знаете за това?

— Работя по този случай с полицейското управление на Албакърки под ръководството на детектив Робърт Дейвидсън. — Когато той не помръдна, му показах разрешителното ми за частен детектив и идентификационната карта от полицейското управление на Албакърки, която ме определяше като консултант. — Искате ли номера на детектив Дейвидсън?

Преди да успее да отговори, чух гласа на чичо Боб.

— Чарли — каза той, носейки се тежко към мен. Коляното трябва да го притесняваше отново. — Не очаквах да дойдеш. Доколкото можем да кажем, сградата е била празна, с изключение на онази жена. Не се радва, че е навън.

Кимнах. Трябва да беше госпожица Фей… и не, не би била щастлива, но други тревоги стягаха корема ми. Трябва да си е проличало.

— Какво има, тиквичке? — попита чичо Боб.

Предложих му слаба усмивка.

— Може би нищо. Просто… Надявам се да е нищо.

— Скъпа, ако знаеш нещо по този случай…

— Не съм сигурна. В момента Куки преглежда нещата. Ако открия нещо, ще се обадя.

Той кимна.

— Та, успя ли госпожица Фей да идентифицира подпалвача?

— Нем. Каза, че е било прекалено тъмно, но е бил висок и слаб.

Не можех да нарека Рейес точно „слаб“, но виждах защо госпожица Фей би могла. Тя виждаше света по странен начин.