Четвъртият гроб под краката ми [bg]

— Тогава защо я запази, Дъч?

Вирнах брадичка.

— Не зная. — Как можех да му кажа, че не исках никога да забравя през какво бе преминал? През какво бяхме преминали и двамата в ръцете на онова чудовище?

Той излезе от спалнята със снимката в ръка. Забързах след него, когато се насочи към печката. Щеше да я изгори. Вероятно така бе най-добре, но по някаква причина — по някаква странна, необяснима причина — аз се метнах напред и я грабнах от него.

Смайване превзе чертите на лицето му.

— Дай ми я.

— Можеш ли да ми кажеш какво се случи? — попитах го, знаейки прекрасно, че никога нямаше да се разкрие толкова пред мен. Не достатъчно, че да ми каже за миналото си с Ърл Уолкър. Не можех да го виня, но си струваше опита.

— Какво ще кажеш да я изгоря и да забравим за това?

— Не мога — казах, опитвайки се да обуздая болката в гърдите си, но той я почувства въпреки това.

С ръмжене, което накара сърцето ми да запрепуска, той обви едната си ръка около гърлото ми и другата — около кръста. Така той ме притисна към стената.

— Никога не ме съжалявай, Дъч. Последното, от което се нуждая, е съжалението ти.

— Това е доказателство, Рейес. Ако случилото се с теб някога отново бъде подложено на съмнение, вече ще имаме доказателство. И не те съжалявам. Съчувствам ти.

Усмивката, която се разпростря по лицето му, вече не беше игрива. В нея имаше повече ненавист, отколкото топлина. Повече заплаха, отколкото привързаност. И сърцето ми се прекърши. Мислех, че сме надмогнали това. Очевидно не бе така.

Той се приведе напред, а горещината от гнева му бе като разтопена лава по кожата ми. Инстинктивната реакция на тялото ми всеки път, когато той бе наблизо, изглежда се увеличи трикратно. Поех си въздух през зъби и той спря. След миг, той допря чело до моето и се приведе към мен, изглеждайки точно толкова неспособен да се пребори с привличането, колкото бях и аз. Но в неговите очи го бях предала. Той не искаше да се ровя в миналото му, а точно това символизираше тази снимка.

Когато проговори, тонът му беше равен, но дистанциран.

— В минутата, когато можеш да ми кажеш разликата между симпатия и емпатия, що се отнася до тази снимка, обади ми се. — Бутна ме предупредително, преди да грабне сака си, излизайки през вратата и тряскайки я след себе си. Свлякох се до стената и се заборих в опит да си напълня дробовете си.