Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Четвъртият гроб под краката ми [bg]
Четвъртият гроб под краката ми [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:

Добре дошли в света на най-необикновения жътвар — Чарли Дейвидсън, която, колкото и да се опитва, няма как да избегне съдбата си. Понякога да си жътвар си е наистина, ами, мрачно. След като последният й случай не се развива по план, Чарли си взима няколко месеца отпуска, за да потъне в самосъжаление. Но тогава на прага й се появява жена, убедена, че някой се опитва да я убие, и Чарли трябва да се насили да се върне към живота… или поне да се облече. Обаче всеки, който познава жената, твърди, че тя е луда, и става ясно, че нещо не е както трябва. Само че колкото повече се опитват да опровергаят историята й, толкова повече Чарли започва да й вярва. Междувременно Рейес Фароу, сексапилният, страстен син на Сатаната, е вън от затвора и от живота на Чарли, благодарение на желанието й и няколко навременни смъртни заплахи. Но отсъствието му е довело до сериозна спънка в сексуалния й живот. Макар че има други неща, за които да мисли — като например че в град Албакърки вилнее подпалвач — на Чарли й е трудно да стои настрана. Особено когато изглежда, че Рейес може да е замесен. Точно когато животът започва да се връща към нормалното, Чарли е завлечена обратно в свят на престъпления, наказания и дяволът в сини дънки в тази забавна четвърта част на най-продаваната поредица на Ню Йорк Таймс.
1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 127
Перейти на страницу:

Рейес обви и двете си ръце плътно около мен и се приближи с още една крачка. Поставих крак на седалката и натиснах, за да запазя дистанция.

— Това е просто стол — каза той, а гласът му бе внимателен, успокояващ. — Това е твоят стол. Не неговият.

— А аз съм просто момиче — казах, опитвайки се да му обясня, че макар да имах някакви свръхестествени предимства във вселената, тук на Земята бях човек като всички останали.

Той обви ръка около гърлото ми и прошепна в ухото ми.

— Да, но си моя. Не негова.

Той се приведе над рамото ми и наклони устни към моите.

Когато се протегнах помежду ни, за да потъркам издутината в дънките му, дъхът му заседна в гърдите. Напрегна се до твърдостта на мрамор, след което прекъсна целувката и се взря в очите ми. Неговите блестяха с чувство, близко до гняв.

— Влюбена ли си в него?

— Кого? — попитах, наслаждавайки се на екстаза, който се събираше между краката ми.

— Онзи в лудницата.

— Донован? — попитах бездиханно.

— Ако е така, трябва да ме отпратиш. — Той зарови пръсти в косата ми и задържа главата ми до рамото си, а решителността му бе неразбираема. — Ще трябва да го направиш. Сега съм достатъчно силен, за да си тръгна. — Той простена, когато отново прокарах ръка по ерекцията му. Сграбчвайки ръката ми, той се взря в мен с предупреждение в очите. — Няма да легна с теб, ако обичаш друг.

Диалектът му доби онзи старинен вид, който понякога придобиваше въпреки годините му на Земята, напомняйки ми, че идва от друго място, друго време.

Протегнах се и го придърпах надолу, докато устата му не се оказа отново върху моята. Ако обичах някого в тази вселена, това бе този мъж, този бог, който рискува живота си за мен безброй пъти. Който не бе искал нищо в замяна. Никога.

Той сграбчи косата ми и наклони глава, за да задълбочи целувката, езикът му дразнеше и изследваше, докато прокарваше ръка под блузата ми. С едно движение със скоростта на светлината, сутиенът ми увисна разкопчан, а той обхвана с длан Опасност. Тръпка на удоволствие премина по кожата ми от докосването му. С другата си ръка той разкопча панталона ми и го избута от ханша ми. Коремът ми потръпна от вълнение, когато той отново прекъсна целувката, за да свали с нетърпение напълно дрехите ми. Хладен въздух заля кожата ми, но той отново се приближи, обгръщайки ме в топлината си. След това ме приближи до стола.

Разтвори краката ми с коляно и ме сложи да седна с лице към облегалката. Вкопчих се в дървените летви, вече не се притеснявах какво изобразяваше столът, а се бях наелектризирала от перспективата на случващото се.

Той се наклони над рамото ми и ме попита с изразителните си очи.

Никога не бяхме били така, до такава степен. Не и плът до плът, физическа форма до физическа форма.

— Мина много, много време — каза той, плътният му глас бе по-неуверен от обикновено.

Протегнах се и прокарах пръсти по очертанията на устата му, пълна и чувствена. Той целуна пръстите ми, които разтвориха устните му и леко докосна със зъби чувствителните върхове. Топлината на езика му изгори кожата ми, докато собствените му пръсти се плъзнаха по бедрото ми, карайки нервните ми окончания да се разлюлеят от прилива на въодушевление, който допирът му причини, докато не достигна мястото между краката ми и проникна вътре.

Ахнах. Течна топлина изпълни корема ми. Той плъзна другата си ръка надолу по гърба ми и нежно ме бутна напред, вкарвайки пръсти по-дълбоко в мен. Напрегнах се, когато ненаситно желание премина през мен. Стискайки по-силно стола, разтворих крака още повече.

С ръмжене, той покри устата ми със своята. Ритмичните движения на пръстите му, които съвпадаха с тласъците на езика му, едва не ме довършиха. Болезнена възбуда се раздвижи и закипя в мен, пулсирайки като казан с лава в корема ми. Сладките пипала на екстаза се разпростряха в тялото ми, причинявайки болка от нуждата.

Когато коленичи до мен и пое връхчето на Уил в устата си, почти извиках от мигновения порив на удоволствие. Пипалата се превърнаха в нокти. Обвих ръце около главата му, заравяйки пръсти в косата му, докато той смучеше Уил и ме докарваше все по-близо до оргазъм.

Преди да успея да свърша, той улови бедрата ми и ме вдигна от стола, така че да застана пред него. Неочакваната му липса беше като да съм потопена в ледена вода. Примигнах, за да концентрирам вниманието си, когато той седна на пети и ме загледа. Трябваше да съм смутена. Той все още беше напълно облечен, докато аз стоях съвсем гола, но чистото възхищение, което блестеше в очите му, суровото желание, успокоиха каквато и несигурност да съм имала.

1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 127
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)