Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Автор: Джонс Даринда
Серия: Чарли Дейвидсън #4
Язык: болгарский
Год: @Фен превод
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:

Добре дошли в света на най-необикновения жътвар — Чарли Дейвидсън, която, колкото и да се опитва, няма как да избегне съдбата си. Понякога да си жътвар си е наистина, ами, мрачно. След като последният й случай не се развива по план, Чарли си взима няколко месеца отпуска, за да потъне в самосъжаление. Но тогава на прага й се появява жена, убедена, че някой се опитва да я убие, и Чарли трябва да се насили да се върне към живота… или поне да се облече. Обаче всеки, който познава жената, твърди, че тя е луда, и става ясно, че нещо не е както трябва. Само че колкото повече се опитват да опровергаят историята й, толкова повече Чарли започва да й вярва. Междувременно Рейес Фароу, сексапилният, страстен син на Сатаната, е вън от затвора и от живота на Чарли, благодарение на желанието й и няколко навременни смъртни заплахи. Но отсъствието му е довело до сериозна спънка в сексуалния й живот. Макар че има други неща, за които да мисли — като например че в град Албакърки вилнее подпалвач — на Чарли й е трудно да стои настрана. Особено когато изглежда, че Рейес може да е замесен. Точно когато животът започва да се връща към нормалното, Чарли е завлечена обратно в свят на престъпления, наказания и дяволът в сини дънки в тази забавна четвърта част на най-продаваната поредица на Ню Йорк Таймс.

Перейти на страницу:

— Знаеш ли къде боговете пазят нектара си?

Присвих очи подозрително и казах:

— Нямам представа.

Ръката му се плъзна надолу по корема и между краката ми. Поех си рязко въздух, когато той се приведе и прошепна в ухото ми:

— Нека ти покажа.

След още две изследвания на издръжливостта ни, поделен сандвич с печено говеждо, душ и още едно изследване на издръжливостта ни, лежахме на леглото ми, преплетени в чаршафи и хавлии. Рейес ме обви с ръце и почти бе заспал, когато казах:

— Кой да знае, че през цялото това време нектарът на боговете е бил в моята ва-джей-джей?

Той се засмя и остави сънят да го обори, но аз не можех да спра да гледам красивото му лице. Чувствената му уста и силна челюст. Правият му нос и гъсти мигли. Той беше чудо. Дар от бога. И трън в задника, но и аз също, така че не можех да го виня.

Чух входната ми врата да се отваря, затова се измъкнах от преплетените ни крайници, навлякох пижама и се насочих към всекидневната. Куки прибираше нещо в един от кухненските ми шкафове.

— Знаеш ли кое време е? — попитах я.

Тя се обърна към мен и вдигна нещо за засмукване.

— Това е капкомер за пуйки. Не съм сигурна защо си поръчала седем, но ще те оставя да задържиш само един.

И аз нямах представа.

— Минава полунощ. Какво правиш?

— Гледах страшен филм и не можах да заспя.

— Колко пъти трябва да ти казвам? Ако ще гледаш страшни филми, прави го, когато съм наоколо, за да мога да се хиля, когато подскачаш. — Нямаше нищо по-забавно от това да гледаш как очите на Куки се изцъклят от страх. Освен онова, което правих с Рейес току-що.

— Знам. Та как ти мина денят?

— Ами, присъствах на банков обир, бях взета за заложник от „Джентълмените крадци“, за малко да ме арестуват за съучастничество и прекарах една от най-интересните вечери в живота си. Като стана дума, знаеше ли, че нектарът на боговете е в моята ва-джей-джей?

Тя ме погледна с убийствен поглед на ужас.

— Какво, по дяволите, е ва-джей-джей?

Но знаех, че беше наясно. Дълбоко в себе си. В противен случай защо беше ужасена?

— Чакай, какво е станало там? — попита тя, кимайки към „Зона 51“.

— Рейес ми проведе терапия, макар да мисля, че не е лицензиран.

Тя ахна и се хвърли към мен.

— О, Чарли, трябват ми детайли. И маслен портрет, ако можеш да уредиш.

Глава 18

Това, което не ме убива, по-добре да бяга дяволски бързо.

Надпис върху тениска

— Къде отиваш? — попитах Рейес, когато се измъкна от леглото.

— До жалкото ти подобие на кухня.

Ахнах. Никой не обиждаше жалкото ми подобие на кухня и да му се размине. Но след това блесна убийствената му усмивка и моментално забравих какъв беше проблемът.

— Имаш ли нещо за ядене? — попита той.

— Броят ли се зелените, пухкави неща?

— Не си падам по здравословната храна — каза той с още по-ослепителна усмивка.

Когато отиде до скрина, фактът, че бях взела снимката му сутринта, онази, на която беше завързан и с превръзка на очите, ме удари със заряд от паника. Той дори не погледна към скрина ми. Никога нямаше да я види, но паниката, която мина през мен, го спря насред крачката. Трябваше да запомня, че беше като мен. Можеше да почувства емоциите толкова лесно, колкото и аз. Можеше да ги усети и вкуси във въздуха. А паниката ми го удари достатъчно силно, че спря инерцията на тялото му. Бях се издала.

Той се обърна към мен, любопитството бе накарало веждите му да се смръщят.

— Какво? — попита той, а половинчата усмивка все още озаряваше лицето му.

— Нищо. Просто си помислих, че си тръгваш.

Дълбоко подозрение го накара да застине.

— Защо ме лъжеш?

— Не те лъжа. Искам да кажа, че го правя, но е само защото има нещо, което не искам да видиш.

Без да се замисли, той се огледа наоколо. Не я забеляза. Лежеше с лицето надолу, наполовина покрита с папки, четка и доста вероятно от кутия дамски продукти, които още не бях прехвърлила в банята си.

Обърна се отново към мен и скръсти ръце.

— Сега вече съм любопитен.

Придърпах долната си устна между зъбите си.

— Ами ако те помоля да не бъдеш?

— Нямаш ли ми доверие?

— Не става въпрос за доверие. Не наистина. Не и що се отнася до теб.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?