За честта на крадеца [bg]

23

Спънах се и стиснах с пръсти парапета до стъпалата. Левият ми крак бе изтръпнал, десния пък го усещах като игленик. За кой ли път плъзнах натежала длан по лицето си, но това не ми помогна.

Колко часа бях останал при Келс? Светлината в прозорците на долния етаж показваше, че не са никак малко. Нямаше нищо чудно да ми се струва, че будувам от дни — така си беше.

Хванах се и с двете ръце за парапета и се смъкнах предпазливо по последните две стъпала до площадката. Седнах на долното стъпало и опрях глава на юмруците си. Така ми беше по-добре дори отколкото на стола при Келс. Разбира се, там не се чувствах удобно по други причини.

Разказах му каквото знаех за дневника на Йоклаудия: за имперските магии и разсъжденията за боравене с душите, за да бъдат овладени заклинанията, описах сблъсъците с Белите пояси. Не пожелах да спомена само разговора със Саможивата в моя сън и факта, че Джелем е онзи, който ми обясни какво съдържа дневникът. За първото още нямах желание да говоря, а второто премълчах за доброто на Джелем. Да насоча вниманието на Келс към него в такъв момент щеше да е мечешка услуга.

И сега имах угризения. Келс застана на моя страна и каза на Сянката да върви по дяволите. Не беше ли редно да му отвърна с откровеност? Знаех как би трябвало да постъпя, но не можах да се насиля. Трябваше да науча повече за сделката му със Сянката. В момента и двамата бяхме омразни на Сивия принц, обаче не ми беше ясно за какво се е договарял с Келс. И това ме безпокоеше, защото аз също бях въвлечен в кроежите им.

Докато разказвах, моят главатар не помръдваше, седеше си със затворени очи и опряна на облегалката глава. Рядко ме прекъсваше, за да попита нещо.

— Брей, наистина знаеш как да ми съсипеш деня — отбеляза, щом млъкнах.

— Дано ми простиш, че не преливам от съчувствие — отвърнах аз, — защото влязох тук и научих, че си послушното момче на Сянката. Да не говорим за откритието, че той ме е използвал кой знае откога.