![Натрапчиви мисли за петък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/1/natrapchivi-misli-za-petk-bg-download.jpg)
Натрапчиви мисли за петък [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #5
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: AMG
- ISBN: 9786197494129
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Натрапчиви мисли за петък [bg]». Краткое содержание книги:
Петата мистерия на Ники Френч се отличава със страхотен стил и интригуващи герои… Поредица от обрати, водеща Клайн към срещата лице в лице с убиеца в един наистина силен финал. Publishers Weekly
Напрегната, плашеща, приковаваща вниманието. Easy Living
— Мисля, че бяха около десетина.
— Да, вярно. Косата ти не е толкова лоша. Бях малко шокиран, когато за пръв пътя я видях на видеозаписа.
— Какъв видеозапис?
— Този, на който се вижда как проникваш с взлом в „Складовете“.
— О!
— Рубен, естествено, го е запазил в тайна от полицията.
— Съжалявам, че забърках в това и други хора.
— Имай предвид, че скоро ще те хванат.
— Знам.
— Когато те хванат, ще бъде много неприятно.
— Така е.
— Впрочем, мисля, че си в опасност.
— И аз мисля същото. Чувствам, че някой е винаги една крачка пред мен.
— Как може да си толкова спокойна?
— Спокойна ли ти изглеждам?
— Фрида, въпросът е: какво ще правим ти и аз от тук нататък?
Тя обърна лице към него и той улови лъчистия й поглед. После го докосна леко по ръката с връхчетата на пръстите си.
— Благодаря ти за това „ти и аз“.
Те поседяха мълчаливо, наблюдавайки извисяващите се многоетажни сгради на фона на синьото небе.
— Ще се предадеш ли? — попита той накрая. — За предпочитане е, вместо да те заловят, освен това можем да ти осигурим най-добрата адвокатска защита. Вече правя някои проучвания.
— Все още не.
— Сара Хусейн е отговорна и справедлива.
— Сигурна съм, че е така.
— Къде живееш сега?
Тя само поклати глава.
— Кажи ми какво да направя, Фрида. Сега, когато те намерих, не можеш просто отново да изчезнеш.
— Само още няколко дни.
Карлсън се загледа напред в леката мъгла над града.
— Обещай ми нещо.
— Какво?
— Че ще се свържеш с мен, независимо дали е ден, или нощ, ако имаш нужда от помощта ми.
— Много мило от твоя страна.
— Забелязвам, че нищо не обещаваш. Имаш ли мобилен телефон?
— Изхвърлих го.
— Ето. — Той вдигна сакото си от тревата, извади портфейла си от вътрешния си джоб, отвори го и взе една визитна картичка. — Дръж я у себе си. На нея са номерата на всичките ми телефони. А това е номерът на домашния ми телефон. — Той написа номера на гърба на визитната картичка.
Фрида я взе.
— Трябва да вървя. Тук се чувствам изложена на чуждите погледи, а и погребалната церемония сигурно е към края си.
Карлсън погледна часовника си.
— Да. Вече приключва.
Фрида нахлузи обувките си и сложи тъмните си очила. Изправи се и му се усмихна.
— Сбогом — каза тя и направи прощален жест с ръка. — Благодаря ти, скъпи приятелю.
29
Когато Карлсън се върна в управлението, Ивет Лонг го очакваше. Тя изглеждаше притеснена.
— Глен Брайънт се обади. Хусейн иска да ви види.
— Ще й се обадя.
— Той каза, че е спешно.
— Добре.
— Вие къде бяхте?
— Срещнах се с едно лице.
— Има ли нещо, което трябва да знам?
— По-добре е да не знаеш.
— Също така, мъж на име Уолтър Левин дойде, за да се срещне с вас.
— Кой е той?
— Не стана съвсем ясно. Мисля, че е свързан с Министерството на вътрешните работи. Сива коса, очила. Много често казва „супер“.
— Нямам никаква представа защо би ме търсил.
— Той остави визитната си картичка. — Ивет посочи към бюрото му.
— Сега нямам време за това.
Карлсън се обади на Хусейн. Разговорът беше много кратък и Ивет го наблюдаваше, докато приключи.
— Отивам при Хусейн — каза той и забеляза изражението й. — Какво има?
— Държите ме в неведение — отвърна тя.
— Това е само за твое добро.
— С нея всичко ще бъде наред — каза Ивет. — Независимо как ще приключи тази история.
— Все още за Хусейн ли говорим?
— Много добре ме разбрахте — тросна се Ивет. — Не го обръщайте на шега.
— Не съм сигурен, че с нея всичко ще бъде наред.
— Ами с вас?
— Ще видим.
Докато пътуваше с колата, Карлсън мислеше напрегнато какво би трябвало да каже и какви въпроси трябваше да зададе. Но когато пристигна в полицейския участък, не го отведоха в кабинета на Хусейн. Вместо това, без всякакви обяснения, младата полицайка почука на вратата на една заседателна зала. После я отвори и въведе Карлсън вътре. Там имаше само двама души. В далечния край на залата, седнали край дългата маса, бяха главен криминален инспектор Хусейн и комисар Крофорд. Значи, такава била работата. Карлсън затвори вратата след себе си и се почувства странно спокоен. Приближи се до масата и седна срещу двамата. Наблизо бяха сложени кана с вода и чаши. Той се пресегна, взе една чаша и я напълни с вода. Погледна въпросително през масата.
— Не, благодаря — каза Хусейн.
Комисарят не каза нищо. Карлсън забеляза, че едно мускулче потрепва около челюстта му, сякаш той се насилваше да мълчи.