Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Силната, преждевременно развита китайска държава винаги е била в състояние да осъществи задачи, непостижими за Индия – от издигането на Великата стена за възпиране на номадските нашественици до изграждането на крупни водноелектрически проекти през XXI в. Дали това в последна сметка е допринесло за по–добрия живот на китайския народ е друга история. Защото могъщата китайска държава никога не е била подвластна на върховенството на закона, който да контролира капризите на нейните управници. Нейните очевидни постижения – от Великата китайска стена до язовира „Трите клисури" – са осъществени с цената на живота на обикновените китайци, които винаги са били (и са) абсолютно безсилни да се противопоставят на държавата и на нейните планове да ги превърне в свои слуги.
Индийците също са преживявали нещо като тирания, не толкова политическа тирания по китайски образец, а онова, което нарекох „тиранията на братовчедите". Личната свобода в Индия по–скоро е ограничавана от родствени връзки, кастови правила, религиозни задължения и обичайни практики. Но в известен смисъл именно тиранията на братовчедите е позволила на индийците да се противопоставят на тиранията на тираните. Силната социална организация в обществената сфера е спомогнала за неутрализирането и контролирането на силната организация в държавната сфера.
Следователно опитът на Китай и Индия подсказва, че по– добра форма на свобода възниква, когато има силна държава и силно общество, два властови центъра, които са в състояние взаимно да се неутрализират и уравновесяват в дългосрочна перспектива. Това е тема, към която ще се върна по–късно. А междувременно ще разгледам възникването на държавата в мюсюлманския свят с нейните уникални институции, позволили на арабските и турските обществени формирования да преодолеят трибализма.
13. РОБСТВОТО И КРАЯТ НА МЮСЮЛМАНСКИЯ ТРИБАЛИЗЪМ
Османската институция на военно робство ► Защо Трибализмът е основна пречка за политическото развитие на арабите ► Как възниква военното робство в династията на Абасидите ► Защо племената са добри завоеватели, но лоши администратори ► Решението на Платон на проблема с патримониализма
В началото на XVI в., в апогея на величието на Османската империя, приблизително на всеки четири години се провежда една крайно необичайна процедура. Византийската столица Константинопол е превзета от турците през 1453 г.; османските армии завладяват Унгария в битката при Мохач през 1526 г., но са спрени пред портите на Виена през 1529 г. Из балканските провинции на империята кръстосва група от длъжностни лица, които търсят млади момчета на възраст между дванадесет и двадесет години. Това е девширме[71], или мобилизиране на християнски младежи. Подобно на футболни агенти тези служители били експерти по оценяване на физическите и психическите качества на младите мъже и всеки от тях имал квота за изпълнение, разпоредена му от Истанбул, столицата на ос– манлиите. Когато някой от тези чиновници посещавал дадено населено място, християнският свещеник бил длъжен да му покаже списък на всички кръстени там деца от мъжки пол и тези на подходяща възраст били довеждани пред чиновниците за оглед. Най–надеждните момчетата били отнемани насилствено от родителите им и отвеждани на групи от по сто–сто и петдесет. Имената им вписвали старателно в регистър както на тръгване от селото, така и при пристигането им в Истанбул, а регистрите били сравнявани, тъй като понякога родителите се опитвали да откупят децата си. Случвало се на родители с особено силни и здрави деца да бъдат отнети всички синове; служителят се връщал в Истанбул със своите пленници и семействата не виждали децата си никога повече. Според изчисленията по време на този период на империята по този начин са отнемани около три хиляди момчета годишно.
Тези момчета не били обречени на живот на позор и унижение. Точно обратното – най – отличилите се 10% служели в палатите на Истанбул и Одрин, където получавали най–доброто обучение, което ислямският свят можел да предложи, и били подготвяни за високопоставени длъжностни лица на империята. Останалите били възпитавани като турскоговорещи мюсюлмани и мобилизирани в известния еничарски корпус – елитна пехота, която се сражавала редом със султана при постоянните му военни кампании в Европа и Азия.