Произход на политическия ред [bg]

В началото на XVI в., в апогея на величието на Османската империя, приблизително на всеки четири години се провежда една крайно необичайна процедура. Византийската столица Константинопол е превзета от турците през 1453 г.; османските армии завладяват Унгария в битката при Мохач през 1526 г., но са спрени пред портите на Виена през 1529 г. Из балканските провинции на империята кръстосва група от длъжностни лица, които търсят млади момчета на възраст между дванадесет и двадесет години. Това е девширме[71], или мобилизиране на християнски младежи. Подобно на футболни агенти тези служители били експерти по оценяване на физическите и психическите качества на младите мъже и всеки от тях имал квота за изпълнение, разпоредена му от Истанбул, столицата на ос– манлиите. Когато някой от тези чиновници посещавал дадено населено място, християнският свещеник бил длъжен да му покаже списък на всички кръстени там деца от мъжки пол и тези на подходяща възраст били довеждани пред чиновниците за оглед. Най–надеждните момчетата били отнемани насилствено от родителите им и отвеждани на групи от по сто–сто и петдесет. Имената им вписвали старателно в регистър както на тръгване от селото, така и при пристигането им в Истанбул, а регистрите били сравнявани, тъй като понякога родителите се опитвали да откупят децата си. Случвало се на родители с особено силни и здрави деца да бъдат отнети всички синове; служителят се връщал в Истанбул със своите пленници и семействата не виждали децата си никога повече. Според изчисленията по време на този период на империята по този начин са отнемани около три хиляди момчета годишно.

Тези момчета не били обречени на живот на позор и унижение. Точно обратното – най – отличилите се 10% служели в палатите на Истанбул и Одрин, където получавали най–доброто обучение, което ислямският свят можел да предложи, и били подготвяни за високопоставени длъжностни лица на империята. Останалите били възпитавани като турскоговорещи мюсюлмани и мобилизирани в известния еничарски корпус – елитна пехота, която се сражавала редом със султана при постоянните му военни кампании в Европа и Азия.