Светлина в пукнатините [bg]

Гамаш наблюдаваше случващото се и се удивляваше как в началото на деня бяха на трийсет и пет хиляди километра от най-близкия телекомуникационен сателит, а сега бяха на сантиметри от осъществяването на връзката.

— Направи ли твоята свръзка? — попита го Терез Брюнел, след като се приближи. Кимна към младата служителка на Sûretè.

Съпругът на Терез и полицай Никол се бяха натикали под бюрото и се опитваха да не се ръчкат с лакти. Поне доктор Брюнел се стараеше да пази младата жена, но пък изглеждаше, че Никол прави всичко по силите си да го смушка с кокалестите си лакти при всяка удобна възможност.

— Боя се, че не — прошепна Гамаш.

— И двамата се върнахте цели, господин главен инспектор. И това е нещо.

Гамаш се ухили, макар че не му беше забавно:

— Малка победа. Не застрелях хладнокръвно един от собствените си агенти.

— Е, понякога трябва да сме доволни и от малкото, което получаваме — усмихна се възрастната жена. — Не вярвам, че Жером щеше да изпусне шанса си, ако му бе паднал.

Двамата под бюрото вече открито се ръгаха с лакти.

Дупката в стената на училището бе пробита и Жил вмъкна кабела през нея. Жером го сграбчи и задърпа.

— Аз ще го взема.

Преди Жером да осъзнае какво се случва, Никол бе грабнала кабела от ръцете му и вече свързваше към него първата метална кутия.

— Чакайте! — доктор Брюнел дръпна отново към себе си. — Не можете да го свържете. — Стисна проводника с две ръце и се опита да овладее внезапно обзелата го паника.

— Разбира се, че мога — Никол почти изтръгна кабела и със сигурност щеше да го направи, ако не се бе намесила комисар Брюнел.

— Агент Никол — заповяда тя, — изчезвайте оттук.

— Но…

— Подчинявайте се — нареди възрастната жена, сякаш се обръщаше към вироглаво дете.

Жером и Никол изпълзяха изпод бюрото. Мъжът все още стискаше черния кабел. Зад тях се чу съскане. Жил, който все още бе отвън, запълваше дупката, която бе пробил, като пръскаше монтажна пяна от флакон.

— Какъв е проблемът? — поинтересува се Гамаш.

— Не можем да го свържем — отвърна Жером.

— Напротив, мож…

Но главният инспектор вдигна ръка и прекъсна Никол.

— Защо? — обърна се към Жером. Бяха стигнали дотук. Какво ги спираше в последните няколко сантиметра?

— Защото не знаем какво ще се случи, когато се свържем.

— Не е ли…

Никол отново бе прекъсната. Младата жена затвори уста, но си личеше, че едва сдържа раздразнението си.

— Защо? — попита отново Гамаш с неутрален тон, докато преценяваше ситуацията.

— Знам, че може да прозвучи като презастраховане, но когато включим кабела, ще можем да се свържем с целия свят. Но и светът ще може да се свърже с нас. Това — вдигна той кабела — е магистрала, по която движението е двупосочно.

Полицай Никол изглеждаше така, като че ли всеки момент ще се подмокри.