Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
Всичко, установено до този момент, говореше еднозначно, че нещата стоят точно както твърдеше Бекстрьом. Колегите криминалисти Петер Ниеми и Хорхе Ернандес бяха събрали най-различни доказателства в подкрепа на неговата версия. Първите пристигнали на мястото — Сандра Ковач, Франк Мотоеле, Магда Ернандес, Томас Синг и Густав Халберг — в един глас бяха свидетелствали в негова полза.
— Разпитахме Мотоеле само преди час. Очевидно той е влязъл пръв, та ни предостави потресаващо описание — същинско бойно поле, истинско чудо е, че си жив, Бекстрьом. Е, сигурно вече си чул, че друг от извършителите се е опитал да наръга смъртоносно Мотоеле на улицата минути преди колегите да влязат, за да ти помогнат.
— Отвратителна история — отвърна Бекстрьом. — Младият колега. Впрочем как е той?
Да ми помогнат ли? Сополанковци, каза си той.
— Добре е, предвид обстоятелствата — отговори началникът, без да се впуска в подробности. — Та всъщност май имаме само четири въпроса.
— Слушам — заяви Бекстрьом, а очите на Аника Карлсон вече се бяха присвили по недвусмислено окуражителен начин.
Бекстрьом носел служебното си оръжие, когато се появил в апартамента си в единайсет и половина вечерта. Защо?
— Бях на служба — обясни той. — При сегашното положение всички носим служебните си оръжия извън полицейското управление. Прибрах се у дома, за да си сменя ризата и да хапна някой залък, преди да се върна в участъка.
— Понастоящем работим денонощно, така да се каже — вметна Аника Карлсон. — Имаме две двойни убийства, които навярно са свързани с грабежа от „Брума“. Страдаме от остър недостиг на кадри. Общо шест колеги за двете убийства.
Дявол го взел, помисли си Бекстрьом. Нали не е тръгнала да хлътва по мен.
— Да, ужасно е — съгласи се началникът, поклащайки прошарената си глава. — Фактически в момента всички сме го закъсали.
Фаршад Ибрахим разполагал с дубликат на ключа от апартамента на Бекстрьом. Той има ли някаква представа как може да се е сдобил с него?
— Във всеки случай не го е получил от мен — отвърна Бекстрьом. — Никога не съм се срещал с Ибрахим до мига, в който ми налетя в дома ми. Имам два ключа: един, който държа в бюрото си в службата, и втори на връзката ми с ключове. Предполагам, че и домоуправителят има дубликат.
— Нямаш представа как Ибрахим може да се е сдобил с твоя ключ?
— Не — излъга Бекстрьом, който вече се бе досетил как е станало, но възнамеряваше да си изясни случая с ГеГура и Татяна Торен. — Никога не съм го губил, ако това питаш. В противен случай мигом щях да сменя ключалката.
— Домоуправителят — предположи началникът.
— Почти нито дума не съм разменил с този човек.
— А ключът, който държиш в службата? Заключваш ли чекмеджето?
— Задръж. Нали не мислиш настина, че някой от моите колеги ще даде ключа ми на такива като Ибрахим и Талиб?
— А някой от чистачите?
— Не мисля, че ще постигнем кой знае какъв напредък тук — намеси се Аника Карлсон. — А и не е от особено значение, бих казала.
— Действително не е — съгласи се началникът.
Да не забравя да оставя ключ в чекмеджето на бюрото, помисли си Бекстрьом. За всеки случай, а как да намеря такъв, че да изглежда същият, без да пасва, почуди се той.
Бекстрьом консумирал алкохол в апартамента? Защо?
— Пийнах едно уиски — отвърна Бекстрьом. — Точно тогава пулсът ми трябва да е бил около 200, та реших, че имам нужда. Стана ми ясно, че повече няма да мога да работя тази нощ, а оръжието си предадох на Ниеми още с появата му.
Началникът прояви разбиране — той самият най-вероятно би сторил същото.
Мамин сладък осран — добрутро, помисли си Бекстрьом.
Изстрелял общо шест патрона. Един от тях бе улучил Фаршад Ибрахим. Дали има представа с кой изстрел?
— С последния. Сега, когато премислих ситуацията на спокойствие, вече съм твърдо убеден.
Най-напред гигантът Талиб му се нахвърлил с вече изваден пистолет. Бекстрьом направил опит да се защити, успял да измъкне оръжието си, няколко пъти стрелял още по време на борбата с Талиб, преди да го повали и обезоръжи с голи ръце.