Кодът на Атлантида [bg]

— Много мрачна. Ако стените можеха да говорят, щяха да ви напълнят главите с ужаси, сигурен съм. — Диоп впери поглед в сградата. — И въпреки това, ако не беше търговията с роби, никой нямаше да сметне този район за достатъчно важен, че да заслужава внимание. Голяма част от информацията, с която разполагаме сега, щеше да бъде изгубена. — Той помълча. — Включително и тази, за която вие сте тук, Томас.

— Винаги е вълнуващо да се види как костите на историята се запазват, щом се намеси чувството за вина — отбеляза Лурдс.

— И колко бързо се забравя истината за нея — каза Диоп. Кимна към играещите на откритото пространство деца. — Тукашните младежи познават историята, но за добро или зло, тя съществува като нещо отделно от тях. Няма истинско влияние върху живота им.

— Освен факта, че могат да правят пари от туризъм — обади се Наташа.

Лурдс я изгледа мрачно, мислейки си, че е престъпила рамките на любезността.

— Същото е и в моята страна — каза Наташа. — Западняците идват в Москва и искат да видят къде са живели комунистите и къде е била централата на КГБ. Сякаш това е някакъв декор за филм, а не въпрос на живот и смърт в Русия в течение на почти цял век.

— Прекаляват с Джеймс Бонд, предполагам — усмихна се Диоп.

— И то много — съгласи се Наташа. — Не желаем да се превръщаме в стереотип, но понякога ми се струва, че в крайна сметка приемаме образа на аутсайдери. Особено в очите на Запада. Като че ли същото се отнася и за тази къща.

Диоп кимна.

— Може би сте права.

Сервираха бирата в бутилки, покрити с лед, който веднага започна да се топи. Дебели ледени бучки запушиха гърлата им, но само за кратко.

Лурдс махна парчето лед и пи жадно.

— На ваше място не бих бързал толкова — каза Диоп.

Лурдс понечи да попита стария професор какво има предвид, но острата болка едва не пръсна главата му. Затвори очи и изчака да отмине.

— Ох. Ясно. За в бъдеще няма да бъда толкова припрян.

Диоп се засмя меко.

— Избрах това място, защото бирата е студена, а кухнята — отлична. Не знаех дали сте имали време да хапнете.

— Не — каза Лесли. — Направо умирам от глад.

— Тогава да поговорим, докато се храним — предложи Диоп. — Да спазим традицията? Да разделим хляба между приятели?

Всички се съгласиха.

Докато отпиваше — вече по-предпазливо — от бирата си, Лурдс забеляза, че Наташа се е настанила с гръб към стената. Постоянно беше нащрек. Досущ като стрелец от някой уестърн — помисли си той.

Таверната беше малка. Дъските на пода носеха белезите от десетки години употреба и злоупотреба. Масите и столовете не си съответстваха. Вентилаторите с плетени перки бавно се въртяха над главите им, но едва раздвижваха плътния въздух. Бугенвилиите висяха от керамични саксии и сандъчета. Ярките им цветове изпълваха въздуха с аромат.