V. [bg]

I

Изпотен от априлската жега, Профейн седеше на една пейка в малкия парк зад градската библиотека и биеше мухи с навитите на руло страници от „Ню Йорк Таймс“, съдържащи обявите за търсене на работна ръка. В резултат от мисловното съпоставяне на пресичащите се координати, той бе решил, че мястото, където седи в момента, представлява географският център на пояса, обхванат от бюрата по труда.

Странен район бе това. Почти цяла седмица Профейн бе чакал търпеливо в десетина бюра по труда, бе попълвал формуляри, водил разговори с длъжностни лица и наблюдавал другите хора, по-специално момичетата. Беше унесен в следната интересна и напълно завършена мечта: Ти си безработна, аз съм безработен, ето ни тук и двамата без работа, хайде да се чукаме. Беше възбуден, ебеше му се. Малкото пари, спестени от работата в канализацията, вече бяха на привършване и Бени мислеше за прелъстяване. Така по-бързо минаваше времето.

Засега нито едно от посетените от него бюра по труда не му бе предлагало работа. И бяха прави. За собствено забавление той бе прегледал в обявите под „Търси се“ на буквата Н. Никой не търсеше неудачник. Бяха нужни хора за работа извън града: Профейн искаше да остане в Манхатън, омръзнало му бе да скита из предградията. Трябваше му точно определен пункт, база за действие, място, където спокойно да се отдава на занимания със секс. Трудно бе да водиш момиче в нощен приют. Един брадат младеж с изтъркан дочен комбинезон бе опитал това, преди няколко вечери в приюта, където спеше Профейн. След като ги наблюдава известно време, публиката, съставена от клошари и скитници, реши да им направи серенада. Запяха „Ще те нарека любима“, и то в една тоналност. Някои от тях имаха хубави гласове, други пееха в съзвучие. Вероятно това напомняше за бармана в Горен Бродуей, който бе любезен с уличните момичета и техните клиенти. Съществува определен начин на поведение, когато се намираме в близост с възбудени един от друг млади хора, дори от известно време да не сме правили секс и скоро да не се очертава такава възможност. Донякъде цинично, самоокайващо и отчуждено поведение; но същевременно изразяващо искреното желание да видим как двама млади се събират. Въпреки че произлиза от егоцентрична загриженост, в повечето случаи това е максималното, което един млад мъж като Профейн изобщо може да изтръгне от себе си, за да прояви интерес към непознати хора. Което вероятно е по-добре от нищо.