V. [bg]

„Следва съобщение.“ Телетайпистите и офицерите се привели със затаен дъх около апаратите, представяйки си руски торпеда, баракудоподобни и пагубни. „Мълния.“ Да, да, възбудено шепнели те: пет позвънявания, Мълния. Продължавай. Пауза. Най-после клавишите отново започнали да потракват.

„ЗЕЛЕНАТА ВРАТА. Една вечер Долорес, Вероника, Джъстин, Шарън, Синди Лу, Джералдин и Ървинг решиха да си направят оргия…“ И последвали, на метър и половина телетайпна хартия, функционалните изводи от тяхното решение, разказани от гледната точка на Ървинг.

Поради неизвестни причини, изобщо не могли да уличат Пиг. Вероятно защото половината радисти на „Ешафод“, — а също свързочният офицер Нуп, дипломант от Анаполис225, — участвали в играта и веднага щом била обявена Мълнията, заключили вратата на радиокабината.

Произшествието било прието за някаква шега. На другата вечер, с незабавно оперативно предимство, телетайпите отпечатали КУЧЕШКА ИСТОРИЯ, в която се разказвало за санбернара Файдо и две момичета от Женския доброволен спомагателен корпус на Военноморските сили на САЩ. По същото време Пиг бил на вахта и споделил на съучастника си Нуп, че повествованието е доказателство за несъмнена литературна дарба. То било последвано от нови високоприоритетни постижения: „ПЪРВОТО МИ ЕБАНЕ“, „ЗАЩО ПОМОЩНИК-КОМАНДИРЪТ Е ПЕДЕРАСТ“, „КЪСМЕТЛИЯТА ПИЕР СЕ РАЗВИЛНЯВА“. Когато „Ешафод“ пристигнал в Неапол, неговото първо междинно пристанище, разказите наброявали пълна дузина, всички старателно подредени в архива на Пиг, под буквата Е.

Но първичният грях влече след себе си крайното възмездие. По-късно, някъде между Барселона и Кан, настъпили лоши времена за Пиг. Една вечер, докато почиствал таблото за съобщения, той заспал, облегнат на вратата на кабината на старши помощник-командира. Корабът избрал точно този момент да извие десет градуса наляво. Пиг се сгромолясал като труп върху ужасения офицер. „Спеше ли, Бодайн?“ — поразен извикал помощник-командирът. Пиг продължил да хърка сред разпръснатите бележки със специални обявления. За наказание го преместили в кухнята. Още първия ден заспал на поточната линия за сервиране и опропастил една голяма тенджера с картофено пюре. За следващото хранене го изпратили в помощ на готвача Потамос, отговарящ за супата, която и без това никой не ядял. Очевидно колената на Пиг притежавали способността да се заключват по особен начин и това му позволявало да спи прав, когато „Ешафод“ плавал гладко. Той бе уникален медицински казус. Когато корабът стигнал Съединените Щати, изпратили Пиг в Портсмутската флотска болница за изследване. След завръщането му на „Ешафод“, го разпределили в палубната команда на помощник-боцмана Папи Ход. Само за два дни Папи Ход го принудил да дезертира, и това щял да бъде първият от многото такива случаи.