V. [bg]

Интересно, що за любовница би била Венера? Кои ли далечни светове би завладял той при безразсъдните им среднощни пътешествия далеч от градовете на съня? Кой е нейният Бог, как звучи гласът й, какви са мечтите й? Богиня тя вече беше. Гласът й бе недоловим за него. И лично тя (вероятно дори нейните природни владения?) бе само…

Един крещящо шарен сън, сън за разрушително унищожение. Това ли бе имал предвид Годолфин? Въпреки всичко, тя бе истинската любов на синьор Мантиса.

— Aspetti220 — викна той и скочи напред, да задържи ръката на Чезаре.

— Sei pazzo?221 — изръмжа Чезаре.

— Пазачите идват — съобщи Гаучото от входа на залата. — Цяла армия са. Побързайте, за Бога.

— Толкова път си бил, и какво, сега ще я оставиш ли? — изропта Чезаре.

— Да.

Гаучото вдигна глава, внезапно разтревожен. До него едва доловимо достигаше пукотът на гърмежите. С яростен размах той запрати гранатата в коридора; приближаващите пазачи хукнаха обратно назад и гранатата с трясък избухна насред „Различни портрети“. Мантиса и Чезаре бяха зад него, с празни ръце.

— Трябва да се спасяваме — извика Гаучото. — Взехте ли вашата дама?

— Не — ядосано отвърна Чезаре. — Дори и проклетото дърво остана там.

Хукнаха по коридора, който вонеше на изгорял бездимен барут. Синьор Мантиса забеляза, че всички картини в „Различни портрети“ бяха свалени, поради ремонта. Експлозията на гранатата не бе повредила нищо, освен стените и няколко пазачи. Бягството им беше лудешко, презглава, като междувременно Гаучото стреляше наслуки по пазачите, Чезаре ръчкаше с кинжала насам-натам, а синьор Мантиса ръкомахаше бясно. Като по чудо достигнаха изхода и полутичешком, с препъване слязоха по 126-те стъпала до „Пиаца дела Синьория“. Евън и старият Годолфин ги последваха.