V. [bg]

— Най-после — отбеляза тя и запали цигара, като междувременно огледа горната половина на тялото му.

Бени затършува нервно из джобовете за цигара. Тя побутна към него кибрита с нокът и Профейн вече усещаше по гърба си неговото приплъзване, паузата, преди да се забие неудържимо, когато тя стига до оргазъм.

А ще се случи ли това някога? Двамата вече бяха в леглото; Профейн не виждаше нищо друго, освен една нова импровизирана фантазия, в която само това тъжно лице с влажни полуотворени очи се изпъва бавно в неговата сянка, бледо под него. Господи, той бе в нейна власт.

Удивително, ерекцията започна да спада, кожата на врата му да избледнява. И новото и повреденото йо-йо навярно се чувствуват така след кратък период на неподвижност, търкаляне, спускане: пъпната му връв внезапно бива развързана и то разбира, че другият й край е в ръце, от които не може, а и не желае да избегне. Знае, че сам по себе си простият механизъм вече няма нужда от симптомите на безполезността, самотата и безпосочността, защото сега за него е предначертан път, от който не може да се отклони. Ето какво би усещало то, ако изобщо имаше такова нещо, като одушевено йо-йо. В очакване на настъпването на някоя подобна деформация в познатия му свят, Профейн се чувствуваше почти като йо-йо и под нейния поглед започна изпитва съмнения в собствената си одушевеност.

— Какво ще кажеш за нощен пазач? — попита тя най-после.

„Теб ли да пазя?“ мислено се учуди той.

— Къде? — попита Бени.

Тя спомена някакъв адрес, наблизо, в Мейдън Лейн.

— „Антрорисърч Асосиейтс“. — Профейн бе сигурен, че не би могъл да го изрече толкова бързо, колкото нея. На обратната страна на една визитна картичка тя надраска адреса и името: Оли Бергомаск. — Той търси човек. — Подаде му картичката, бързо докосване на ноктите й. — Ела тук, щом разбереш какво е положението. Бергомаск ще ти каже веднага, той не си губи времето. Ако не стане, ще видим какво друго имаме.