V. [bg]

— Не е нещо кой знае какво, Раф — с полуусмивка поклати глава старецът. — Привикнал съм. Сигурно ще ти се стори съвсем незначително.

— Може би. Трудно ми е да вляза в мислите на един английски изследовател. За Антарктида ли става дума? Какво тласка англичаните към тези ужасни места?

— Мисля, че е обратното на това, което подтиква англичаните да обикалят целия свят с безумните танци, наричани екскурзии на агенцията „Кук“. — Годолфин бе втренчил невиждащ поглед в неопределена посока. — На тях им е достатъчна само обвивката на дадена страна, а изследователят търси сърцето. Навярно това е нещо като влюбването. Аз изобщо не бях прониквал до сърцето на никоя от онези диви страни, Раф. И така беше, до Вийсю. Чак до миналата година, до южната експедиция, когато видях какво има под обвивката.

— Какво видя? — запита синьор Мантиса, привеждайки се напред.

— Нищо — прошепна Годолфин. — Видях Нищото.

Синьор Мантиса положи ръка на рамото на стареца.

— Разбираш ли? — попита Годолфин, приведен, неподвижен. — Вийсю ме измъчваше повече от петнайсет години. И половината от тези години аз бленувах за Вийсю, тези мечти не ми даваха покой. Цветове, музика, ухания. Където и да ме изпращаха на работа, спомените неизменно ме преследваха. Сега ме преследват агенти. Този варварски и безумен доминион не може да си позволи да ме остави да избягам… Вийсю ще те измъчва по-дълго отколкото мен, Раф. На мен не ми остава много време. Никому не трябва да казваш. Няма да те моля да ми обещаваш. Подобни неща се разбират от само себе си. Аз съм осъществил това, което никой друг не е постигал. Бил съм на полюса.

— На полюса! Приятелю! Тогава защо не сме…

… Чели в пресата ли? Защото така се получи. Може би помниш, че ме намериха в последния лагер, полумъртъв, засипан от сняг. Всички сметнаха, че съм опитал да достигна полюса, безуспешно. Но аз всъщност се връщах от полюса. Оставих ги да тълкуват това както пожелаят. Разбираш ли? Пратих по дяволите сигурно рицарско звание, за първи път в моята кариера се отказах от славата, нещо, което синът ми правеше още от малък. Евън е бунтар, решението му не бе ненадейно. Но моето бе внезапно и необходимо. Взех го, когато видях това, което ме очакваше на полюса.

Карабинерите от съседната маса станаха с момичетата си и, хванати под ръце, излязоха от градината. Оркестърът засвири тъжен валс. До двамата мъже долитаха шумове от пиршество в бирарията. Облаци бяха закрили луната, вятърът задуха по-силно. Листата на дърветата заплющяха напред-назад като мънички автоматчета.