V. [bg]

Пиг Бодайн бе заспал. Мафия се събличаше в нейната стая, вторачена в огледалото. А Паола, помисли Руни, къде си ти, Паола? Напоследък бе започнала да изчезва за по два-три дни и никому не бе известно къде ходи тя.

Може би Рейчъл ще каже на Паола някоя добра дума за него. Той знаеше, че изповядваните от него идеи за морално и неморално са твърде стародавни, направо от деветнайсетия век. А момичето бе загадка. Почти не говореше, сега вече много рядко посещаваше Ръждивата лъжица и то само когато бе сигурна, че Пиг не е там. Пиг я желаеше. Уинсъм бе сигурен, че Пиг — под прикритието на някаква система от правила, която изкарваше мръсници само офицерите (а може би и шефовете на компании?), — си представя Паола като партньорка във всеки кадър от своите порнографски фантазии. Това, както предполагаше Уинсъм, бе напълно естествено: момичето имаше типичният за един обект на садистични прояви пасивен вид, на същество, което да бъде обличано в различни неодушевени костюми и фетиши, измъчвано, подлагано на странните унижения от каталога на Пиг, нейните гладки и, разбира се, девствени наглед крайници да бъдат принуждавани да се гънат в пози, способни да възпламенят нечий декадентски вкус. Рейчъл бе права, Пиг — а навярно дори и Паола, — биха могли да бъдат продукти единствено на креватната гимнастика. Самопровъзгласилият се за цар на креватната гимнастика Уинсъм съжаляваше, че е така. Как бе станало това, с какво бе допринесъл всеки, включително и той самият, не му бе ясно.