Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Къде си родена? – остро попита Кат.

— А ти къде си родена? – каза старата жена. – Защо да имаш право да научиш нещо за мен, след като аз не зная нищо за теб?

— В Австралия – отвърна Кат, като се надяваше тази откровеност да предизвика съответен отговор от жената.

— Австралия – повтори Марго. – Толкова далеч. – Начинът, по който го каза, намекваше за нещо повече от разстояние.

— Какво искаш да кажеш? – каза Кат умолително.

Жената се намръщи: – Късно е. Заварихте ме неподготвена. Елате утре в десет. Тогава ще говоря с вас.

Мисълта на Кат препускаше, докато двамата с Елиът се запътиха към стената, покрай двор, пълен с пиленца, след това редица пчелни кошери и накрая край езерото с въжения мост.

— Беше невероятно – каза най-накрая тя. – Какво става?

— Не знам – призна Елиът. – Мислиш ли, че можем довечера да пренощуваме в къщата на баба ти и да дойдем отново утре сутринта? Ще отида в Портлевън да купя нещо за ядене. И определено ще взема и бутилка вино. Тогава ще можем да поговорим както трябва.

Кат кимна, благодарна, че Елиът бе съставил план. Единственото, върху което успяваше да се съсредоточи, бяха онези поразителни думи. Аз съм Марго Журдан. Успя да зададе само един въпрос: – Предполагам, че не е възможно две жени с името Марго Журдан да са служили в СЖВВС?

— В архивите фигурира само една.

Разбира се.

След като Елиът замина с колата, Кат се изкачи по стълбите и си каза, че трябва да забрави за баба си и за жената от съседната къща, докато стане време за вечеря. Вместо това провери две стаи и избра едната, от която се разкриваше невероятна гледка към океана.

В дървен сандък, още ухаещ на лавандула, намери чаршафи, които щом изнесе навън и здраво ги изтръска от праха, станаха донякъде приемливи. Леглото бе покрито със стара покривка, която бе запазила матрака чист. Скъса друг чаршаф и избърса всички мебели, дори прозорците. Докато се трудеше, чу, че Елиът се връща, и скоро апетитна миризма на приготвена храна изпълни къщата.

Най-накрая се отпусна в нишата на прозореца и огледа с възхищение стаята, която сега изглеждаше уютна и привлекателна. Прозорците леко се бяха изметнали и пропускаха вътре мириса на океана. Леглото бе на десетки години, но в съчетание с подовата настилка и старинната тоалетка с четките и огледалата, подредено с чисти бели чаршафи, изглеждаше като излязло от архитектурно списание за вътрешно обзавеждане.

Защо притежаваш тази къща? – се питаше тя отново и отново, сякаш по някакъв начин баба й би могла да я чуе. На кого принадлежаха комплектът четки и огледала, бижутата?