Warcraft - Нощта на Дракона

— Вече имаш цялата магия, за която жадуваш — прошепна безчувствено Верееса.

Собственият й живот вече не бе от значение, щом успя да доведе братовчед си до гибел. Поне децата й щяха да са в безопасност.

— Защо не я погълнеш, Зендарин?

Кървавият елф престана да крещи, когато тялото му се разкъса на две, а половините му бързо се завихриха в спираловидните енергии. Докато отприщената магия все повече изпълваше залата, рейнджърът изведнъж си спомни за мистериозния си спасител.

— Трябва да се движим! — извика Калек в ухото й. — Побързай! Няма много време!

Той изглеждаше и звучеше много по-добре от последния път, когато Верееса го беше видяла, но тя знаеше, че това не се дължи на унищожението на Демонична душа. Дори синият дракон не можеше да се възстанови за секунди, още по-малко да успее да я хване преди енергиите да повлекат и нея, както братовчед й. Все пак Верееса се радваше да види Калек и бе благодарна за бързата му реакция. Той я поведе към другата зала, но силните енергии започнаха да ги притеглят обратно. Калек призова щит, който ги обгърна, но това само забави движението им назад.

— Това е прекалено дори за мен! — извика той. — Какво можем да сторим?

— Ти не прави нищо — провикна се друг глас.

Гласът на Крас. И в следващия миг отприщената енергия изведнъж се сгъсти, издигна се и изчезна направо през скалата. В този момент висшата елфа и Калек залитнаха напред. В залата се възцари тишина, а две ръце в ръкавици хванаха под ръка и двамата и ги изправиха на крака.

Драконът-магьосник се усмихна мрачно на двойката… и чудото с възстановяването на Калек сега сякаш избледня на фона на това на червения дракон. Крас беше цял, напълно цял, въпреки че не изглеждаше особено доволен от това.

— Слава! — Верееса го прегърна. — Но как? Откъде се сдоби със сили да направиш всичко това, особено с такава рана…

— Не бях аз.

— Значи все пак е бил Калек!

— Нищо не съм направил за него — намеси се синият. — Дори не помня да е бил ранен. Но явно е било зле?

— Синестра заби сталактит в гърдите му и го остави да виси на тавана!

Крас се намръщи от този спомен.

— Бях на косъм…

Калек поклати учудено глава.

— Мисля, че щях да си спомням, ако съм извършил нещо подобно, дори да можех. Но нямам заслуга за чудото, благодарение на което е жив…

— А-а, но тук грешиш, младежо.

Объркани, и двамата изгледаха Крас, а той спокойно им обясни:

— Макар и да усещаш липсата на Анвийна, винаги си знаел, че тя е в сърцето ти, нали?

— Така е. Но какво от това?

— Ще ти кажа в движение. Тук все още има твърде голям риск!

Докато ги извеждаше до друг проход, Крас продължи:

— Тя ти остави малък спомен от любовта си, Калек. Малка частица от това, което не се върна в Слънчевия извор. То спаси живота ти, когато под влиянието на Синестра се опита да ме убиеш.