За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
В своето животоописание на Нума Плутарх казва, че във времето на Сатурн не е имало ни господар, ни роб. В нашите климатични области това време настъпи с появата на християнството.
Глава VIII
За безполезността на робството при нас
И така естественото робство следва да бъде ограничено само в няколко отделни страни на земята. Във всички останали страни, колкото и тежка да е работата, която обществото изисква, тя трябва, струва ми се, да се върши от свободни хора.
Това, което ме кара да мисля така, е, че преди християнството да унищожи гражданското робство в Европа, на работата в рудниците се е гледало като на труд, който не е можело да бъде извършен от друг освен от роби и престъпници. А сега знаем, че хора, които се занимават с него, живеят щастливо. Тяхната професия е поощрявана с някои привилегии; увеличеният труд върви в едно с увеличение на възнаграждението; и се е стигнало дотам, че хората, занимаващи се с това, са обикнали своята професия повече от всяка друга, с която биха се захванали.
Няма такъв тежък труд, който не би могъл да бъде приведен в съответствие със силите на този, който го извършва, стига само той да бъде ръководен от разума, а не от алчността. Чрез удобството на машините, които човешкият ум измисля и прилага, може да се замени усилният човешки труд, извършван другаде от роби. Турските рудници в Темишварски Банат са били по-богати от рудниците в Унгария, но са произвеждали по-малко от тях, защото турците не са могли да измислят нищо друго освен ръцете на робите.
Не знам умът или сърцето ми диктува този последен абзац. Няма може би такъв климат на земята, при който трудът да не може да бъде свободен. Защото, когато законите са бивали лоши, хората са се оказвали мързеливи; а когато са бивали мързеливи, превръщали са ги в роби.
Глава IX
За народите, у които гражданската свобода е всеобщо установена
Постоянно чуваме да се казва, че би било добре, ако у нас имаше роби.
За да се види добре това, не е необходимо да се изследва дали робите са полезни за една малка група богати хора в една нация, наслаждаваща се на живота; без съмнение за нея те са полезни; но ако застанем на друга гледна точка, аз не смятам, че някой от тази група ще се съгласи да се прибегне към жребий за решаване на въпроса, кой трябва да принадлежи към свободната част на обществото и кой към робите. Ония, които най-много говорят за ползата от робството, най-много биха се ужасили от него; в ужас от него биха изпаднали дори най-окаяните. Викът за робство в същност е вик за разкош и удоволствия, а не за любов и общо благо. Кой може да се усъмни, че всеки човек, взет отделно, не би желал да стане господар на благата, честта и живота на другите; и че даже при мисълта само за това не биха се пробудили всички негови страсти. Но ако искате да разберете законни ли са в тези неща желанията на всеки, изучете желанията на всички.
Глава X
Различни видове робство
Има два вида робство: реално и лично. Реалното е това, което закрепява роба към обработваемата земя. Такива са били робите у германците, както съобщава Тацит. Те не са били на служба в къщата на господаря; на господаря си те давали определено количество зърно, добитък, тъкани; тяхното робство не е отивало по-нататък. Робство от тоя вид съществува все още в Унгария, Бохемия и в много области на Южна Германия.
Личното робство е свързано с домакинството и е по-близко до личността на господаря.
Робството се превръща в изключителна злоупотреба, когато е едновременно и лично, и реално. Такова е било робството на илотите у лакедемонците; те са извършвали всички работи извън дома и са търпели всякакъв вид оскърбления в дома; това илотство е против природата на нещата. У народите с прости нрави съществува само реално робство, тъй като домашната работа се върши от жените и децата. У народи, отдадени на удоволствията, робството е лично, защото разкошът изисква домашната служба на роба. А илотството представлява свързване в едно лице на робството, съществуващо у народи, отдадени на разкоша, с робството, съществуващо у народи с прости нрави.
Глава XI
Какво трябва да правят законите по отношение на робството
Какъвто и да е характерът на робството, законите трябва да се стремят към премахване на злоупотребата, от една страна, и, от друга — към предотвратяване на опасностите, свързани с него.
Глава XII
За злоупотребата с робството