Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Девойката се вгледа в ужасяващото клане с отпуснатото, безизразно лице на сомнамбул. После бавно се изправи и започна да върви, без да чува виковете за помощ или да вижда окървавените ръце, жално протегнати към нея. Нямаше никакъв смисъл да се връща у дома, под крилото на баща си, който я беше предал. Затова се запъти към Речния район и жената от сънищата.
Командирът на стражата падна на колене пред Императрицата сред издрънчаване на доспехи.
— Вие сте издали тази заповед — обвини го тя.
Тронната зала в Императорската цитадела не беше толкова пищна като някои от останалите зали, ала декорите й бяха тежки и мрачни, в унисон с делата, които се вършеха тук. Стреловидните прозорци бяха разположени високо в стените, откъдето светлината се спускаше към тежките драперии в пурпурно и бяло — цветовете на знамето на рода Еринима. От изящните сребърни поставки с тамян, разположени от двете страни на подиума, се издигаше ароматен дим. Самите тронове представляваха изящна смес от меко, лакирано дърво и благородни метали, а безупречно гладките им повърхности бяха обточени с бронз и импрегнирани със злато.
Анаис рядко идваше тук, с изключение на кризисните времена и срещите от изключително значение; заплахата, която излъчваше тронът, не й беше особено по вкуса. От един час получаваше доклад след доклад, ала същината на всичко се свеждаше до едно — Ангър ту Торик бе арестуван от императорските стражи. Тя обаче изобщо не бе издавала подобна заповед.
— Да, Императрице, наистина наредих така — каза мъжът, а главата му продължаваше да стои наведена.
— Защо? — попита Анаис. Тонът й беше хладен. Признанието на човека току-що бе подписало смъртната му присъда.
Командирът на стражите мълчеше.
— Защо? — повтори тя.
— Не мога да кажа, Императрице.
— Не можете? Или не искате? Имайте предвид, че вие сте вече мъртъв, командире, ала животът на жена ви и децата ви зависи от вашия отговор.
Тогава той надигна глава и тя видя ужаса и объркването, изписани на лицето му.
— Аз дадох заповедта… ала сам не зная защо. Прекрасно знаех последствията от подобно действие, обаче в този момент… Не мислех за нищо, Императрице. Не мога да го обясня. Никога преди… — той се запъна. — Беше чисто безумие — завърши.
Гневът на Анаис само се разпали още повече от този незадоволителен отговор, но тя умееше да сдържа настроенията си. Тя стрелна с поглед стражите, застанали от двете страни на коленичилия мъж.
— Отведете го. Искам да бъде екзекутиран.
Той бе изправен на крака.
— Императрице, моля ви за живота на близките си!
— По-добре се погрижете за последните моменти от собствения ви живот! — отговори му жестоко тя, след което го отпрати. Той плачеше от страх и срам, докато се отдалечаваше. Анаис нямаше никакво намерение да наказа семейството му, ала той трябваше да умре, без да разбере това. Тя нямаше в сърцето си никаква милост за човек, който бе подронил позициите й по такъв глупашки начин.
Кимна към облечения в роба съветник, който стоеше близо до трона й — прочут учен на име Хюл, плешив старец с дълга бяла брада.
— Отидете до подземията и доведете Ангър ту Торик при мен. Вижте дали не е пострадал.
Хюл се поклони в отговор и излезе.
Императрицата се отпусна обратно на трона си. Главата я болеше. Чувстваше се обсадена от всички страни, като че ли самите събития се бяха наговорили срещу нея. Веригата от експлозии, която бе прорязала столицата през последния един час, бе протекла твърде бързо и беше твърде добре координирана. Всичко бе подготвено предварително и инициаторите само чакаха да пламне искрата, която да ги възпламени. Арестуването на Торик бе хвърлило тази искра. Изглежда заговорниците нямаха конкретни цели — взривовете избухваха на претъпкани улици, на кораби край доковете, дори и в близост до храмовете. Който и да стоеше зад това, тя подозираше, че целта му е била да предизвика кървава баня. Методът се беше оказал ефективен. Тя бе разпратила половината от императорските стражи да потушават бунтове и размирици в различни части на града, ала гледката на синьо-белите им брони само разбунваше още повече духовете.
Идиотската постъпка на командира на стражата я бе поставила в доста неприятно положение, ала за щастие това не беше непоправимо. Ангър ту Торик очевидно имаше по-голямо влияние сред хората, отколкото бе предполагала. Тя знаеше, че той е изключително убедителен агитатор и оратор; сега се оказваше, че има и цяла подмолна армия, която работеше за него. Не й беше трудно да разбере как човек с неговото обаяние може да вдъхнови такава преданост в сърцата на последователите си.