Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
Експлозията, която настъпи след няколко минути, я остави напълно безчувствена и немощна.
Сякаш не бе напълно в съзнание, когато той се надигна от нея, отвърза кожените жартиери от гърдите й и ги захвърли настрани. После се засмя.
— Струва ми се, че ти хареса да бъдеш обект на надмощие. Може би ще ми позволиш да го правя по-често.
— Не мисля… че бих могла да го понеса — задъхано отвърна тя. После се претърколи в обятията му. — А и освен това ще е честно и аз на свой ред да го сторя с теб. И знам точно на кое място ми се ще да завържа този жартиер.
— Ама че сладострастно момиче си!
Тя го притискаше към себе си. Езичниците, които първи са дошли на Крейда, сигурно са се чувствали по същия начин като нея сега. Чуваше тихото ръмжене на тюлените и плисъка на вълните, разбиващи се о скалите там, долу. Слънцето прежуряше голата й плът, а миризмата на пръст, пирен и Робърт я обгръщаше отвсякъде. Всеки път с него удоволствието бе по-сладостно, по-страстно, по-пълно, и все пак винаги различно: това бяха блестящи скъпоценни камъни, които тя можеше да излъска и скрие в своята съкровищница. Със сигурност не бе възможно да е така само за нея, а не и за него. Той никога не бе изрекъл думите, но тя чувстваше как обвързването им става все по-силно с всеки изминал ден.
— Сега идва моят ред — напомни му тя. — И то скоро.
— Може би занапред е по-добре да забравим за упражняването на надмощие — рече предпазливо той, после я целуна. — Освен това реакцията ти никак не беше подходяща. Необходимо е подчинение, а не разпаленост. Ти определено не си подходяща точно за този вид игра. А може би всичките приказки за Елизабет и за кралския й нрав ти повлияха да проявиш повече плам, отколкото бе необходим.
— Може би. — Тя внезапно се повдигна на лакът и погледна надолу към него. — Но, знаеш ли, и аз ще стана кралица. Най-добрата кралица в целия свят.
Той се стегна точно както бе очаквала, а очите му се присвиха.
— Нима?
Тя се засмя и се хвърли обратно в прегръдките му.
— Кралицата на Крейда.
Той забележимо се отпусна.
— Пак ли се опитваш да ме изместиш?
— Единствено в полза на нашия син или дъщеря.
Ръцете му се стегнаха около нея.
— Не, Кейт.
— Да. — Тя се сгуши по-плътно в него, а устните й леко докоснаха шията му. — Крейда е единственото кралство, което някога ще искам. Дай ми го!
— Казвал съм ти, че това е невъзможно.
При друг случай тя би зарязала тази тема, но сега бе прекалено преизпълнена от щастие и увереност, за да не направи този опит.
— А аз съм ти казвала, че мотивите ти са глупави.
— Слушай, Кейт, ти си тази, която е сляпа. — Ръката му нежно галеше косите й. — Толкова си сляпа! Не можеш ли да разбереш… Не, Себастиан е свършил работата си прекалено добре.
— Какво искаш да кажеш?
— Все се чудех как така не виждаш заплахата за себе си, която аз и Елизабет, и целият свят веднага забелязваме. Първо си мислех, че не искаш да знаеш за това, но после разбрах, че това отново е дело на Себастиан. Той ти е казвал каква заплаха представляваш и ти си отхвърлила тази истина заедно с всичките му лъжи. Повярвай ми, ти си заплаха, Кейт, за себе си и за Крейда.
— И за теб ли? — подразни го тя.
Той за миг остана смълчан.
— И за мен.
Той бе толкова сериозен, че за миг у нея припламна страх и помрачи щастието й.
— Всичко това са пълни глупости. Аз никога не бих те наранила. Искам само да те направя щастлив! Толкова ли е лошо да искам да те даря с рожба?
— Нали не си бременна? — бързо попита той.
— Знаеш, че миналия месец цикълът ми дойде. Все още е рано. — Но тревогата му я нарани, макар и да знаеше каква е причината за нея. — Така че още няма нужда да се безпокоиш. — Тя се опита да се усмихне. — Освен това веднъж ти ми каза, че имаш разрешение за проблема, ако някога забременея.
— И наистина е така.
— А какво е то?
— Ще заминем далеч от Крейда — простичко отвърна той. — Завинаги.
Очите й се разшириха от слисване.
— В изгнание? — прошепна тя. — Не говориш сериозно! Ти обичаш Крейда.
— Да, обичам Крейда.
— Ако я напуснеш, това ще те убие.
— Ако я унищожа, това ще ме убие.
И той наистина говореше сериозно. Тя започна да трепери неудържимо, когато забеляза неумолимата решителност, изписана по лицето му.
— Ще ме намразиш.
Той поклати глава.
— Защо ще те намразвам? Аз трябваше да те имам. Знаех какво ще бъде наказанието. И направих своя избор.
Тя зарови лице в рамото му.
— Спри да трепериш — нежно рече той. Ръцете му галеха гърба й, утешаваха я, сякаш бе малко дете. — Това все още не се е случило. Все още имаме време.
А тя трябваше да използва това време, за да му докаже, че той греши, че едно дете няма да означава края на Крейда за него.