Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Но в ръководството на финансовите дела на империята Хънт играят роля само част от законните или впоследствие узаконени наследници. Основно това са синовете от първия брак — тримата братя Нелсън Бънкър Хънт, Уилям Хърбърт Хънт и Ламар Хънт, за когото вече стана дума при срещата му с Раби по делото Кенеди. Те делят помежду си управлението на фамилните интереси. Но подялбата не минава без битки. Още преди смъртта на стария господин между тримата братя и децата от втория брак се разгаря остра борба. Интересното в нея е, че за следене на своите съперници тримата братя използват агенти от Федералното бюро за разследване на Съединените щати. Методът е много прост: подслушват се и се записват телефонните разговори на другия клон на семейството. С агентите на ФБР тримата наследници са свързани от известния с десните си симпатии сенатор на щата Мисисипи Истланд и това придава на работата особено пикантен аромат. А както се разбира по-късно, агентите на братята Хънт се определят от самия министър на правосъдието Джон Мичъл.
Всичко протича без много шум, но с добър резултат.
Тримата братя обсебват действителния контрол над богатството; останалите на практика са смазани. Цялата домашна караница вероятно никога не би излязла на бял свят, ако в Съединените щати не бе се разразил известният скандал „Уотъргейт“, в който се препъва и президентът Никсън. Решаваща роля и по този въпрос играят корупцията и подслушването на телефонните разговори на съперниците. Заедно с Никсън в машинациите с подкупи, свързани с делото „Уо-търгейт“, търпят провал и министърът на правосъдието Джон Мичъл, и неговият заместник, а по-късно приемникът Ричард Клайндийнст.
Вълненията след аферата „Уотъргейт“, които разтърсват цяла Америка, изтласкват на повърхността и „семейния Уотъргейт“ на фамилията Хънт. Тримата братя-победители са изправени пред следствени комисии на Конгреса и там се разбира, че един след друг двама министри на правосъдието получават от братята Хънт за услугите си по сто хиляди долара.
Всички настръхват — но като по чудо всичко по-тъва в блатото на правосъдието. От главите на братята Хънт не пада и косъм — доказва се, че могат да се провалят министри на правосъдието, но не и милиардери.
Оттогава голям брой машинации на Хънт доказват тази поука. Голяма част от тях са от такъв мащаб, че разтърсват целия финансов свят на Съединените щати и всички борси за суровини в света.
Достатъчно е да се опишат две от поредицата големи акции. Едната е от 1976–1977 г. и е известна с името „соеният скандал“. Другата се провежда в про-дължение на десет години и е може би най-голямата борсова спекулация в историята на капитализма.
Що се отнася до соята, тя придобива световно стопанско, и дори политическо значение, когато през 1973 г. президентът Никсън забранява нейния износ. По начало 90 на сто от целия световен експорт дават Съединените щати. Вярно е, че поради производствените усилия на други държави тази пропорция е намаляла, но все още САЩ остават най-големият производител и износител. По онова време забраната на Никсън означава истинска катастрофа за селското стопанство и животновъдството в Япония, но в трудно положение са и много западноевропейски държави.
В династията Хънт си спомнят, че когато поради спадане на запасите в САЩ и забраната за износ възникват затруднения на соения пазар, за няколко месеца цената на соята на големите селскостопански борси се покачва четири пъти. През 1976 г. добивът в САЩ отново е сравнително малък и запасите отново намаляват. Цените започват да се покачват високо.