Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Той продава завода за два милиона долара на свои служители. Купува една бракувана полева болница и за 60 000 долара — медикаменти и обзавеждане. За да стигне до Съветска Русия, трябва да води истински битки. В Англия, една от главните крепости на интервенцията, за няколко дни го задържа Скотланд Ярд, защото намира мисията му за подозрителна. Бави се и съветската виза, но двадесет и три годишният младеж изпраща в Москва „протестна телеграма“. След десет дни Литвинов — легендарна фигура на съветската дипломация, тогава заместник-комисар на външните работи — телеграфически изпраща визата на Хамър, който чака в Берлин.
Пътят с бавния влак е тежък. За осветление Хамър използва свещи, които носи със себе си. Пътниците взаимно се избягват; страхуват се от тиф и холера. Москва носи следи от борба и страдания. По улиците има дупки, витрините зеят изпотрошени, по стените личат пресни следи от куршуми. Малко хора имат обувки, децата ходят боси. Храната е с купони и не достига; младият милионер с добър апетит също често си ляга с празен стомах. Полевата болница и медикаментите предава на народния комисар по здравеопазването, който след няколко дни го кани да участвува в една обиколка. Целта е да се проверят възможностите за възстановяване и нови строежи в Уралския промишлен район. Експедицията води Мартенс, един от ръководителите на Съветския народностопански съвет. До Екатеринбург се пътува три дни и три нощи. (От 1924 г. този град се нарича Свердловск.) Влакът минава през страна, разрушена от войната и страданията. В дневника си Хамър пише следните редове: „…обезлюдена от холера, тиф и детски болести… Мислех, че по време на подготовката си за лекар съм закален срещу човешките страдания, но гледката на първата композиция с бежанци ме изпълни с вледеняващ ужас. Казаха, че когато са напускали Самара, във влака е имало хиляда пътници. Когато след няколкодневно пътуване пристигнали в Екатеринбург, живи са били само двеста — най-силните. Много са измрели от глад, а още повече — от болести.“
Хамър изпада в истински шок, когато след голямата нищета обикалят полуразрушените, замрели уралски фабрики, мини и заводи и пред него се разтваря цялата съкровищница на Урал: платина, смарагди, полускъпоценни камъни и изобилие от кожи. Мартенс обяснява, че срещу тези стоки биха могли да се доставят онези един милион пуда жито, с които населението на Урал би могло да издържи до следващата жътва. Хамър знае, че грижа за американското селско стопанство през рекордната 1921 г. е тъкмо свръхпроизводството. Цената за пуд жито е спаднала до един долар и фермерите горят житото, само и само тя да не продължава да пада. Посетителят още на самото място предлага да организира сделката по обмена въпреки политическите и бюрократичните затруднения. Мартенс и градският съвет приемат предложението. Хамър телеграфира на своя по-голям брат Хари да закупи 1 милион пуда жито и спешно да ги изпрати с кораб на пристанището в Петербург. В телеграмата се казва, че за обратния курс корабите ще бъдат натоварени с обработена и сурова кожа, както и с друга стока, на стойност един милион долара; комисионата ще бъде пет процента. Всъщност тази телеграма отразява кредото на продължилата десетилетия и станала легендарна делова дейност на Хамър: бърза ориентация в обстановката, почтено предложение — без да се забравя полагаемата се печалба.
По онова време тази сделка се смята за фантастична; малко по-късно на железопътна гара в Урал Ленин се свързва от Кремъл лично с Мартенс, за да получи официални сведения, които да уточнят слуховете, разпространяващи се в Москва. На телеграфната лента представителите, наобиколили апарата, четат следните думи: „Какво е това, което се чува от Екатеринбург? Телеграфната агенция говори за някакъв млад американец, който наема кораби, за да облекчи глада в Урал. Ленин.“
Мартенс диктува на телеграфиста отговора: „Съобщението е вярно. Д-р Армънд Хамър даде инструкция на своите съдружници в Ню Йорк незабавно да изпратят жито в Петербург. Според споразумението, одобрено от Екатеринбургския съвет, за покриване на задължението корабите вземат с обратния курс кожи.“
След кратка пауза се поставя въпрос: „Вие съгласни ли сте с това?“ Отговорът на Мартенс е: „Да, напълно.“ И накрая решението: „Много добре. Ще инструктирам народния комисар по външната търговия да одобри сделката. Моля незабавно да се върнете в Москва. Ленин.“
Няколко дни по-късно върналият се вече в Москва Хамър получава от Ленин покана за следващата сутрин. (По това време в столицата вече се чувствуват първите признаци на НЕП-а; магазините постепенно се напълват, градът оздравява, хората са по-ведри, настроението — по-бодро.)