Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Едва сега на борсите се усещат, че династията Хънт се е подготвяла за слабия добив в продължение на половин година. Милиардерите закупуват (на сравнително ниски цени) голямо количество срочни доставки. Когато на селскостопанските борси цените отново се качват, над една трета от добива на соя в САЩ е в ръцете на фамилията. Инспекционната комисия при селскостопанската борса на САЩ прави опит да принуди братята Хънт да продадат техните наличности на високи, но все пак разумни цени. В случай че приемат тези цени, в момента на предложението фамилията пак би спечелила от спекулацията сто милиона долара. Но тя, като явно разчита на високопоставени покровители, отказва. Задържа количеството още четири месеца и го продава, когато цените са на „върха“. Резултатът е 250 милиона спекулативна печалба и едно следствие на Конгреса.
Обществено достояние стават само половината от резултатите. Следствието започва с голям шум, но не след дълго заглъхва също така, както заглъхва разследването по „семейния Уотъргейт“.
Фамилията все още работи с пълна пара по изготвянето на „соената рецепта“, а вече започва подготовката на следващата, още по-голяма борсова манипулация. Според проведеното по-късно разследване на спекулацията, която влиза в историята на капиталистическата икономика под името „Сребърната битка“, братята Хънт започват да я организират около 1975 година. Но трябва да им се отдаде дължимото: за започване на операцията е нужен не само огромен спекулативен капитал, но и остър делови нюх, твърдост и решителност.
Още по това време един от признаците на кризата в капиталистическия свят е извънредно голямото бързо поскъпване на златото, което, разбира се, е във връзка с покачването на цената на петрола и с отслабването на долара. Със забележителен делови инстинкт братята Хънт разбират, че в сянката на взривоподобното поскъпване на златото голям бизнес може да се направи със среброто, втория по ред благороден метал. (Те с право предполагат, че печалбата би могла да бъде по-голяма, отколкото при златото, тъй като среброто „не бие толкова на очи“, а обръщението му не е обвързано с такива международни разпоредби, както на жълтия метал.) Като се започне от 1973 г., чрез своите борсови посредници братята Хънт изкупуват огромно количество сребро. И то много евтино — по три долара на унция. Покупките продължават години наред. В подземните бронирани хранилища на Хънт се натрупва грамадно количество сребро. През 1975 г. агентите на фамилията осъществяват контакт с обкръжението на изгонения по-късно ирански шах. Той означава нов източник на пари. От този момент хората на Хънт купуват сребро и за сметка на шаха. Минават още три години. Семейството все още държи среброто, а цената му постоянно пълзи нагоре. Около 1978 г. 1 унция сребро вече струва 11 долара, почти четири пъти повече в сравнение с покупната стойност на Хънт. Тогава към операцията се включват нови мълчаливи компаньони.
Свръзка е не друг, а Конъли, бивш губернатор на Тексас, по-късно финансов министър на Съединените щати. (През 1980 г. Конъли, който е бил в колата на Кенеди в момента на атентата и е леко ранен, се опитва да бъде излъчен от Републиканската партия за кандидат за президент, но не успява.) В главната квартира на братята Хънт в Далас Конъли представя на фамилията един принц от Саудитска Арабия, когото владетелят изпраща в САЩ, за да проучи възможностите за влагане на изобилните долари от петрола. Посредничеството дава резултати: от 1978 г. на сребърния пазар се вливат — разбира се, чрез братята Хънт — пари не само на Реза Пахлави, но и на семейство Сауд. Може да се предполага, че и стремящият се към президентската длъжност Конъли едва ли е станал по-беден.
Става така, че докато цените на златото и петрола взаимно се гонят нагоре, среброто се вдига на смайващи височини. Неговото покачване е по-голямо от това на златото. През първите дни на 1980 г. за извествреме една унция струва 50 долара на американската борса. (А то е равнозначно на световния пазар.) Като сравнение може да се каже, че това е шестнадесет пъти повече, отколкото цената, по която са купували братята. Това е с 50 на сто по-скъпо, отколкото официалната цена на златото десет години по-рано!
Както става известно впоследствие, в този момент в ръцете на фамилията в истинския, физически смисъл на думата е близо половината от целия световен запас от сребро — на стойност седем милиарда долара.
Тогава ненаситните братя допускат малка тактическа грешка. Те неправилно отчитат издръжливостта на пазара и смятат, че с нови покупки цената на среброто може да се вдигне още повече. Братята дават инструкции на своите борсови агенции да продължат изкупуването и тъй като Реза Пахлави е вече отпаднал, подтикват за същото и мълчаливите си компаньони от Саудитска Арабия. Но пазарът не издържа тази нова спекулативна вълна; курсът се „продънва“, цените започват да се понижават, а две от трите най-големи борсови агенции на САЩ фалират. Суровинният пазар е в паника. Но фамилията Хънт излиза от бурята невредима. Вярно е, че се налага да се освободят от част от среброто на значително по-ниска цена от върховата, но и така печалбата от многогодишната спекулация е стотици милиони долари. Точната сума не знае никой.