Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Преди да навлезе като опасен въжеиграч в американската политика, той извървява традиционния за издателите на състояния скитнически път. Бил е бръснар, каубой и картоиграч-мошеник, работил с в дърводобива и железопътното строителство. От тринадесетгодишен в продължение на седем години кръстосва южните и западните щати. Накрая се установява в Арканзас и започва с умерен успех да отглежда памук. Внезапното спадане на цените на памука през 1921 г. го принуждава да фалира. Тогава, в отчаянието си, се насочва към петрола.
Той е от онези авантюристи, които петролът примамва в Арканзас, а по-късно и в Тексас и голяма част от които умират в приюти за бедни. Но Хънт не го чака приют. Той намира нефт още при първия сондаж, което тогава се смята за невероятно и неповторимо. Началото на натрупването на богатството е покрито с гъста мъгла. Според фамилната легенда Хънт купил нужните съоръжения за пробиване на въпросния първи сондаж за 50 долара, като ги е взел назаем. Според друга версия — тази в книгата на Лъндбърг — парите за сондата в Арканзас той е спечелил на покер, като вероятно е играл нечестно.
По-нататък Хънт пренася своята дейност в Тексас. В околностите на град Килгор се среща с характерен маниак на петролната треска, когато историята на петролната промишленост и до днес познава под името „папа Джойнър“. В покрайнините на една ферма, собственост на някоя си весела вдовица на име Дейзи Брадфорд — местност, която големите нефтени компании смятат за незначителна, — папа Джойнър попада на нефтен кладенец с фантастичен дебит. На това място започва втората петролна треска в Тексас. Къщите в околностите на Килгор са разрушени, за да се издигнат сондажни кули на мястото им. Кули са издигнати и между надгробните камъни в градското гробище. Късметът на папа Джойнър примамва и Хънт. Но в този момент историята също се забулва в мъгла. Според официалната версии на фамилията си Хънт купува за един милион долара кладенеца на папа Джойнър и 4000 хектара земя около него. Тази версия обаче противоречи на факта, че две години по-късно вманиаченият търсач на петрол живее в една порутена колиба в предградията на Далас и умира в приют за бедни, докато Хънт, носен от петрола, поема пътя към милиардите. (Изследователите на стопанските процеси в САЩ и досега не са наясно как всъщност Хънт е станал собственик на тези 4000 хектара — освен да ги е спечелил на покер.)
Разбира се, изключително бързото забогатяване на Хънт (и изобщо на независимите петролни милиардери) не може да се обясни просто с белязани карти. За това е нужен и най-големият трик в историята на данъчната политика на Съединените щати. А неговото прилагане на практика не би било възможно без онези подкупи, парите за които текат в джобовете на сенаторите и управниците на Тексас и другите петролни щати също така обилно, както земното масло от градината на Дейзи Брадфорд.
Тексасците наричат този голям номер „отстъпка за изтощение“. И, разбира се, в интерес на истината трябва да се добави: полза от него имат не само нефтените барони, които работят за собствена сметка и изграждат еднолични империи, но преди всичко големите нефтени монополи.
Същината на данъчния трик може да се предаде с проста сметка. Изходната точка за американските закони е, че колкото повече нефт е дал един кладенец, толкова по-малко остава в него. Но снижението на цената на кладенеца не се изчислява въз основа на вложените средства, както при другите капиталовложения, например при една електронносметачна машина. Снижението на цената се пресмята на базата на прихода, който е дал съответният източник. Това означава, че колкото повече печалби е донесъл един кладенец, толкова по-нисък данък за него трябва да се плати! Според закона, прави се отстъпка върху 28 на сто от брутната годишна печалба.
С други думи, ако е разработен нефтен кладенец с капиталовложения сто хиляди долара и той в продължение на десет години дава нефт на стойност по петстотин хиляди долара годишно, за десетте години може да се отбият милион и половина долара и по такъв начин да се освободят от данъци.