Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
На церемонията присъствуват всичко 16 души.
На другия ден вестниците пишат, че страховитият Джеймс Ангълтън, сивият кардинал на американската разузнавателна служба, шефът на вътрешния контрашпионаж в рамките на ЦРУ, е плакал, когато научил за смъртта на Хюс. Той възкликнал: „Хауърд Хюс! Ако трябваше да се защищават интересите на родината, този човек знаеше своето място. Имахме късмет, че той беше наш…“
ХЪНТ И ХАМЪР — ДВА ПРОТИВОПОЛОЖНИ ПОЛЮСА
„Пророкът“ от Далас. Сянката на Кенеди.
Соя и сребро. Милионер в революцията.
Концесия и съкровища на изкуството.
Кариерата на „Окси“. Обратно в Москва
По това време старият корумпиран крал на Либия вече вехне в изгнание; властта е в ръцете на полковник Кадафн и младите офицери, вдигнали се против монархията. Още три години отделят света от голямата петролна криза през 1973–1974 г. и последвалото стремително покачване на цените. Но в Либийската пустиня битката за петрола вече е започнала. Кадафи поставя ултиматум пред нефтените компании — принуждава ги да намалят производството и заплашва, че ако не са съгласни да плащат по-скъпо, ще национализира нефта. В Триполи компаниите, принадлежащи към империята на Рокфелер, „дъщерите“ на „Стандарт Ойл“ и другите големи фирми слушат гръмотевиците на либийския министър на петрола почти равнодушно. Владенията им се простират из целия свят и те имат широки възможности да компенсират другаде евентуалните загуби.
Но две големи самостоятелни фирми водят горчива отбранителна борба с младите титани на Кадафи. Единствените значителни петролни интереси извън САЩ на нефтения барон от Тексас Харолдсън Лафйет Хънт са под пясъците на Либийската пустиня. Привидно положението на друга една самостоятелна компания — „Оксидентъл Петролиъм“, която е в ръцете на Армънд Хамър, е още по-тежко. Старият Хънт, когото по официални, но никога точни сведения смятат за третия най-богат човек на земята след Гети и Хюс, в действителност поставя себе си на първо място.
Когато се представя, има навика да започва разговора с възклицанието: „Здравейте, аз съм X. Л. Хънт, най-богатият човек в света!“ (Веднъж обиденият Гети му изпратил послание, че ако Хънт толкова желае, той ще се откаже от почетната титла „най-богат човек в света“.)
Богатството на Армънд Хамър, владетеля на „Оксидентъл Петроулиъм“, също доближава сумата един милиард долара. Той обаче не може да конкурира състоянието на Хънт и играе много по-малка роля в политическия живот на Съединените щати.
Общата битка с либийските полковници губи първо Хънт, а след него, с по-малки загуби, и Хамър. Те заедно губят и друго сражение: когато в средата на боя искат финансова помощ от гигантските петролни тръстове, обединили се в картела „Седемте сестри“.
На повърхностния наблюдател може да се стори, че Харолдсън Лафйет Хънт и Армънд Хамър, които воюват с Кадафи с различни средства, но на един фронт, са хора от един и същи тип. Сходството им обаче е само в това, че и двамата са от „самотниците“ в света на свръхбогатите, както Гети и Хюс. И по тази причина те са много по-богати от отделни членове на семейство Рокфелер, които имат по-голяма власт от тях и боравят със своето имущество чрез механизма на съ-временните наднационални монополи, да не говорим за онези, които в действителност защищават интересите на „Стандарт“, „Шел“ и другите големи петролни тръстове.
Тук обаче повърхностната прилика свършва. Законите на печалбата повличат Хънт и Хамър един към друг за кратък период от време, но историята на двете състояния показва не сходство, а разлика между тях; показва, че светът на капитала и свръхбогатите е много сложен, за да бъде унифициран. Династията Хънт олицетворява крайно реакционното, почти фашистко течение на свръхбогатите; върху главата на семейството дори пада сянка от убийството на Кенеди. Армънд Хамър води кореспонденция с Ленин. Той винаги е добре дошъл в Кремъл, притежава Ленинска награда за мир, а след един разговор Брежнев му подарява своя златен часовник.
Историята на Хънт и Хамър (или, както ги наричат във финансовия свят, „X срещу X“) показва, че и по върховете на капиталистическия свят, където действуват строгите закони на системата и печалбите, също има възможност за избор между съвършено различни начини на поведение.
„X срещу X“ — две крайни точки; идеална тема за паралелна биография.
Старият X. Л., основателят на състоянието „Хънт“ и същевременно шеф на клан, състоящ се от десетки потомци, е роден през 1890 г. в малко селце в централната част на Съединените щати. Лъндбърг, известен изследовател-исторнк на най-богатите американски фамилии, донякъде го сравнява с Форд. X. Л. Хънт също е надарен с извънредна възприемчивост, блестящ делови усет и „слонска памет“. Според Лъндбърг той прилича на Форд и в това, че неговите вродени способности не се съчетават с висока култура; посещавал е училище само пет години; също както и при Форд неговото мнение се определя от интересите му в най-бруталния смисъл на думата. Лъндбърг прави извод, че вследствие на тези свои качества Хънт след Форд и като че в още по-голяма степен става един от пророците и финансовите опори на крайната десница в Съединените щати, достигаща границите на фашизма.