Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
В няколко извънредно деликатни момента X. Л. Хънт застава в опасна близост с убийството на Кенеди.
На сутринта в деня на атентата вестникът на Дийли „Далас Морнинг Нюс“ помества на цяла страница обява. Тя е направена от фондацията „Форум на фактите“, създадена и финансирана от Хънт. Заглавието е: „Бог ви води в Далас, мистър Кенеди!“ В текста президентът е наречен „приятел на комунистите“ и се настоява за отговор на 50 въпроса. Американският писател Уилям Манчестър, който по молба на семейство Кенеди в книгата си „Смъртта на един президент“ описва историята на фаталните дни в Далас, пише за тази финансирана от Хънт обява: „Беше като документ за издирване на престъпник. С тази разлика, че се появи на страниците на най-влиятелния всекидневник в Тексас, и то няколко часа преди пристигането на президента.“
През същата сутрин една от радиостанциите на Хънт предава мрачен коментар, в който прозвучава изречението: „Ако работите вървят така и занапред, ще дойде ден, когато поданиците на Америка повече няма да могат свободно да купуват оръжие, за да го насочват срещу предателите си.“
Връзката е прекалено явна, за да може комисията Уорън да изхвърли от следствието името на милиардера. Но във всеки случай с него боравят като с ръкавици. И в това няма нищо чудно, тъй като наследник на Кенеди — по инструкции на когото е създадена комисията Уорън и на чийто адрес е изпратен докладът — е Джонсън, личен приятел на Хънт още като сенатор.
Но и така за комисията има няколко деликатни момента. Например, когато Раби е задържан, в джобовете му намират машинописен текст на коментар срещу Кенеди на една от радиостанциите на Хънт. По време на разпита Раби признава, че на 21 ноември, един ден преди атентата, в компанията на млада танцьорка посещава в кабинета му един от синовете на Хънт — Ламар Хънт, който е в числото на влиятелните водачи на империята. Така че комисията Уорън установява: един ден преди убийството на президента между Раби и семейството на Хънт се е осъществила лична среща. Което едва ли би било възможно между милиардер и съдържател на увеселително заведение, ако те не са се познавали преди това. По интересен начин комисията решава, че не си струва да се задълбочава в този контакт. По делото не е разпитан нито един член на семейство Хънт.
В друг момент по време на разследването се прави признание, че шест дни преди покушението се е водил разговор между Раби, убития по неизвестни причини от Осуалд полицай Типит и някой си Вайман, председател на финансираната от Хънт фондация „Форум на фактите“, която публикува пророческото вестникарско обявление. Срещата е станала в увеселителното заведение на Раби „Въртележка“. (Всъщност самият Раби признава, че е познавал полицая Типит.)
Комисията Уорън изпуска и тази нишка. Обществеността в САЩ и досега е на мнение, че фамилията Хънт е най-важният финансист на съзаклятието срещу Кенеди. Но доказателствата — с израза на американците — „се изпускат като горещи картофи“ и семейство Хънт може да продължи усилията си за спокойното „изграждане на империята“.
След делото Кенеди династията по понятни съображения ограничава своята осезаема политическа активност, като отдава сили за разрастване на богатството си. Тази дейност се съпътствува от внушителни успехи. Предполага се, че в края на 1974 г., когато умира старият X. Л. Хънт, състоянието на фамилията е в размер най-малко на три милиарда долара. Но има мнения, според които то наброява пет милиарда.
Както почти винаги при случаите със свръхбогатите, част от състоянието се движи по невидими „подземни“ канали и това прави невъзможни точните из-числения. Сигурно е обаче, че по това време династията Хънт владее двете най-големи „независими“, т.е. необединени в картели нефтени компании: „Хънт Ойл Къмпани“ и „Пласид Ойл Къмпани“. Освен тях семейството държи в свои ръце най-големия в Съединените щати комплекс от захарни заводи, както и каменовъглени басейни със запаси, възлизащи на 2,5 милиарда тона; управлява около 250 предприятия. Фамилията притежава огромни животновъдни ферми не само в Съединените щати, но и в Австралия и в Нова Зеландия. Тя е собственик на конюшни за състезателни коне със стотици чистокръвни животни, на един отбор по ръгби, а в Калифорния в техни ръце е най-голямото предприятие за покупко-продажба на недвижими имоти. Характерно за династията Хънт е, че след началото на седемдесетте години в икономическата й дейност решаващо място заемат борсовите маневри и все по-тъмните спекулации. Естествено, става дума не за дребни хитрости, а за стратегически операции, „достойни“ за най-богатото (или второто, или третото — кой знае?) семейство в Съединените щати. След смъртта на стария X. Л. Хънт тези операции извършват неговите синове. Основателят на династията е неуморим не само в трупането на богатства. От първата си съпруга той има шест деца. Когато тя умира, Хънт се оженва за секретарката си, която предварително му е родила четири деца. Когато X. Л. Хънт умира, отварят едно тайно чекмедже на писалището му. От съхраняваните в него документи става ясно, че в САЩ живеят още четири негови извънбрачни деца.