Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
В своите спомени Хамър пише, че кабинетът на Ленин е бил буквално затрупан с книги и списания, Ленин изважда един брой на излизащото и досега американско научно списание „Сайънтифик Америка“ и му обяснява, че Русия има нужда от техника. Той казва също, че желаят да ускорят развитието, като се дадат промишлени и търговски концесии на чуждестранен капитал. Хамър схваща бързо. Той си спомня, че по време на обиколката си в Урал е видял изоставена мина, която по-рано е експлоатирала огромните залежи от азбест в околността. Казва това на Ленин, а той незабавно му предлага концесията. Посетителят малко се безпокои — смята, че разгръщането на работата ще отнеме месеци. Ленин реагира незабавно. Според мемоарите на Хамър той отговаря следното: „Бюрокрацията е едно от нашите най-големи проклятия. Винаги казвам това на хората. Ще направим така — ще определим специална комисия от двама души, чиято работа ще бъде да придвижат напред това дело и да ви оказват всякаква помощ. Може да бъдете сигурен, че ще се действува незабавно.“
По такъв начин след одобрението на Съвета на народните комисари Хамър става първият бизнесмен, който получава концесия. Той веднага е преместен в съветската правителствена резиденция за гости и без да отлага, започва организаторската работа по азбестовата концесия. На тържественото подписване на договора присъствува и Литвинов.
По това време, с известно закъснение, в Петроград пристига и житото. Корабите са натоварени с кожи, а Хамър инкасира пет на сто комисиона съгласно споразумението.
По-късно, през есента на 1922 г., той отново се среща с Ленин — тогава докладва за хода на работата в азбестовата мина. При това посещение подарява на Ленин малка статуетка от бронз. Тя символизира опасностите, които заплашват човечеството. Върху книги, изваяни от бронз (трудът на Дарвин „Произход на видовете“), се е свила малка маймунка, която гледа човешки череп. Ленин приема статуетката и, според мемоарите на Хамър, казва няколко думи в смисъл, че ако хората не се научат да живеят в мир, развитието на техниката ще унищожи цивилизацията. Статуетката остава върху писалището на Ленин — и до днес я показват на туристите, които посещават работния кабинет. Така започва тази безпримерна връзка в историята на капитализма. Хамър живее и работи в Съветския съюз десет години — пример за това няма не само между свръхбогатите, но и между бизнесмените на средно равнище. И, разбира се, трупа богатство.
Наред с концесията за азбеста той организира и първите големи търговски връзки между Съветския съюз и Съединените щати. Нищо не доказва по-убедително неговата дързост и реален мироглед, колкото фактът, че той непосредствено търси известния яростен противник на съветската власт Хенри Форд, като разчита, че ще разубеди недалновидния политик в този гениален организатор и делови мъж. И прави сметката си вярно, макар че първото мнение на Форд е отрицателно. Кралят на автомобилната промишленост отговаря на Хамър, че наистина руският пазар би бил от полза за него, но не е съгласен на никакви доставки преди смяна на режима. Хамър, който е едва на 25 години, му казва: „Е, мистър Форд, ако смятате да изчакате смяна на системата в Русия, още дълго няма да правите сделки.“
От капиталистите, издигнали се по-късно в редиците на свръхбогатите, няма нито един, с изключение на Армънд Хамър, който през 1922 г. би произнесъл тази фраза.
Започва спор. Той завършва с договор на Хамър първоначално за доставка на трактори, а по-късно със строеж на първия тракторен завод в град Горки, издигнат с помощта на специалисти от заводите на Форд в Съединените щати. Освен това Хамър е посредник между съветското външнотърговско обединение и Форд в първата голяма сделка за доставка на резервни части за 30 милиона долара. След контактите с Форд той организира и връзки на съветската държава с редица крупни предприятия в САЩ — от фабриката за автоматични писалки „Паркър“ и компанията „Нашънъл Съплай“, произвеждаща оборудване за петролни сондажи, до Каучуковия тръст. Всичко това наред с концесията за азбеста поради станалата вече традиционна комисиона от пет на сто означава за Хамър сигурен източник на обогатяване. Фантазията му го влече към най-разнообразни сделки. Купува обработени и сурови кожи, хайвер и греди — той е първият, който има чекова книжка в държавната банка на Съветския съюз. Ограничен е само от две неща: не може да купува недвижимо имущество и само веднъж в годината може да прехвърля печалбата си в долари — тогава той може да я изнася от страната.