Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
В книгата си „Империята на петролните крале“ американският икономист Харви О’Конър пише следното: „За особен тип спекуланти, които влагат милиони в кладенци и нефтени полета, тази данъчна отстъпка е като нов «Сезам, отвори се» на съвременната пещера на четиридесетте разбойници. За кратко време и без усилия богатството на фамилия Хънт и други подобни достига висини, за който Рокфелер трябва да води битки в продължение на половин живот. Това е най-големият хазарт на века.“
За всичко това, разбира се, милиардерът-суперспекулант чрез подкупи и от време на време с шантажи трябва безусловно да си спечели подкрепата на няколко отговорни политици от местен (обикновено тексаски) и национален мащаб.
X. Л. Хънт е истински майстор в осъществяването на такива контакти. Когато в Конгреса за първи път се чуват нападки по повод на данъчния трик, Хънт задвижва сенатора от Тексас Рейбърн, който по това време е водач на групата сенатори от управляващата Републиканска партия и може би най-влиятелният политик в страната.
В началото на петдесетте години, във връхната точка на „студената война“, с помощта на своите приятели-политици Хънт нахлува в крайно дясната джунгла на американския политически живот по същия начин, както това прави Форд в началото на двадесетте години.
Сенаторът с лоша слава Макарти, апостол на „лова на вещици“, който същевременно е между най-големите и най-страховити политически фактори на Съединените щати, е любим партньор на Хънт в картите, а Хънт го подпомага в опасните му изстъпления с огромни суми.
По това време за нещо като политическо развлечение Хънт създава мрежа от радиостанции, фондации и периодични издания, разпространяващи крайно дясна фашистка идеология за опазване чистотата на расата. Преди всичко той е от най-важните финансови покровители на влиятелното, „най-авторитетно“ дясно издание в Тексас „Далас Морнинг Нюс“, ръководено от неговия приятел Тед Дийли. (Когато Дийли умира в края на петдесетте години, на него е кръстен площадът в Далас, по който минава кортежът на президента Кенеди в момента на смъртоносните изстрели.) Освен това в Тексас и други щати на югозапад Хънт притежава 331 радиостанции. Те се снабдяват с материали от централна редакция във Вашингтон, където работят 25 души.
В съответствие с най-добрите традиции на едрия капитал в САЩ Хънт прикрива тази дива пропаганда под маската на „фондации“. (Обикновено те имат звучни названия: „Форум на фактите“, „Спасителен пояс“, „Лъчезарна звезда“.) Интересно е да се отбележи, че дори властите във Вашингтон отказват да впишат тези организации за открито политическо подстрекателство в официалните списъци. Но Хънт и така постига целта си.
По този повод Лъндбърг пише: „Ясно беше, че Хънт има тайнствени и силни приятели в Централното данъчно управление. Защото тези фондации, изпълняващи пропагандни функции, бяха напълно освободени от данъци. На всичко отгоре една от тях съществуваше под предлог, че има религиозни цели.“
До каква степен връзките са близки, се вижда от факта, че през 1952 г. Републиканската партия получава от Хънт над триста хиляди долара. От тях сто и петдесет хиляди влизат в касата на крайно десния американски политик генерал Макартър. Хънт смята Айзенхауер за „комунист“ и желае през 1952 г. президент на САЩ да стане генералът. Не остава по-назад и партията на демократите. Линдън Джонсън, вицепрезидент по времето на Кенеди — а по-късно президент — получава сто хиляди долара от Хънт, който не забравя, че като сенатор на щата Тексас Джонсън е не само доверен приятел на неговото семейство, но и един от главните защитници на „данъчния трик“, повдигащ до небесата печалбите от петрола.
Всичко това е прелюдия към ролята, която фамилията Хънт и лично главата на семейството Харолдсън Лафйет Хънт играят по време на убийството на Кенеди и чието истинско значение и всеобхватност и до днес са покрити с гъст и явно скъпо платен мрак.
(Президентът Кенеди е убит в Далас, столицата на Тексас, на 22 ноември 1963 година. Създадената от главния съдия Уорън комисия за разследване на убийството установява, че не може да става дума за заговор. Убиец е Осуалд. Установено е, че при бягството си той се е срещнал и разговарял с полицай на име Типит, с когото по-рано е имал неустановени връзки. Според комисията Осуалд е убил Типит. Не след дълго той е заловен. За разпит обаче не идва ред, тъй като няколко дни по-късно го убива Джек Раби, собственик на увеселително заведение, човек с тъмно минало, поддържащ тесни връзки с крайно десни кубински емигранти. И то така, че свидетели са поне дузина полицаи. Раби влиза в затвора. Там той съобщава на главния съдия Уорън, че ще направи подробни признания, ако го изведат от Далас. Защото чувствува, както казва той, че в Тексас е осъден на смърт. Желанието му не е изпълнено и Раби умира в затвора при неизяснени обстоятелства. Според едно изследване на общественото мнение в САЩ през 1980 г. 65 на сто от гражданите са убедени и до днес, че Кенеди е жертва не на „индивидуално престъпление“, а на политически заговор.)