Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Дори и американският Сенат. Неговата подкомисия по финансовите въпроси възбужда разследване по това дело и призовава братята Хънт. От своя щаб в Да-лас те изпращат само послание до Конгреса на Съединените щати. На практика в него се казва, че не ги интересува никакво разследване и не желаят да се явят пред комисията.
След уталожването на голямата сребърна треска кореспондент на „Нюзуик“, едно от най-четените американски списания, посещава братята Хънт в тяхната главна квартира в Далас. Информацията си за срещата журналистът завършва по следния начин: „В края на посещението, което едва ли може да се нарече разговор, сребърният крал Хънт просто ми обърна гръб и отиде до прозореца. Изправен до същия прозорец на седмия етаж, тъй е гледал кортежа на президента Кенеди и неговият баща, точно осем минути преди да проехтят изстрелите. Законите на Съединените щати не са създадени за тези хора…“
Жизненият път на Армънд Хамър, другия член на двойката „X срещу X“, който притежава струващите милиони нефтени кладенци на „Оксидентъл Къмпани“ и се пазари с властта на военните в Либия на страната на фамилията Хънт, също е белязан с километричните камъни на милиардите.
И все пак очеркът за зараждането на богатството на Хамър е различен: сякаш за да покаже, че еднакви или сходни интереси могат да се преследват с очевидно различни методи. Прапрадядото на Хамър се е казвал Владимир и се е смятал за богат човек по време на царската руска империя; той е строил кораби за военния флот на цар Николай I. През 1875 г. дядото му загубил своето състояние, тъй като вложил средствата на семейството, спечелени от строежа на кораби, в покупки на сол от голям мащаб. Солта се е съхранявала в складове край бреговете на Каспийско море. Един необикновено висок прилив унищожил всички запаси. (И според правилата на — „какво би станало, ако…“ — струва си да се замислим, как би се развила съдбата на Армънд Хамър, ако не е имало тази висока приливна вълна и солта е останала невредима, а семейството — продължило да живее в Украйна и по време на революцията.)
Но водата отнесла солта. Дядото на Армънд Хамър, съпругата му и едногодишният им син емигрират в Америка. Там той се превръща в „истински американец“ — горещ привърженик на Републиканската партия. По-късно Джулиъс, синът, става лекар, но по неговите разбирания за „американец“ не симпатизира на републиканците. Той застава на страната на стоящата вляво на американската политическа сцена Социалистическа работническа партия.
Неговият син Армънд също става лекар, но след дипломирането си през 1921 г. никога не се е докоснал до болен, а още през ученическите му години неговият необикновен делови усет става легендарен. Той изправя на крака застрашената от фалит малка фабрика за медикаменти на баща си. Обратно на големите фирми разбира, че краят на Първата световна война и закономерният спад на военните поръчки не означават безусловно ограничаване на производството на лекарствени средства. Обратно на големите фирми той не намалява производството и запасите от суровини. Дори разширява фабриката. Неговите предвиждания се сбъдват. След Първата световна война — така както и след Втората — се появяват нови лекарства, а търсенето се увеличава. Няколко години по-рано, когато фабриката на баща му е на ръба на фалита, в нея има 12 работници. През 1920 г. Армънд Хамър е още студент, а в производството вече са заети 1500 души. Следващата година той е единственият „самоиздигнал се милионер“ между завършващите американските университети.
Всъщност вниманието на младия Хамър към Русия, страната на неговите прадеди, е насочено чрез производството на медикаменти. След Гражданската война младата съветска власт се бори с почти пълна международна блокада и въоръжена намеса. По тази причина, както и поради едновременното влияние на вътрешното напрежение вследствие Гражданската война и катастрофалните метеорологични условия в отделни провинции на страната върлуват масов глад и епидемии. Изтощеното население има нужда от лекарства и Армънд Хамър решава: ще занесе в Русия медикаменти.